— Тя наистина се отпусна снощи — каза Рейдж. — Или поне на мен така ми се стори. Не че мога да съм сигурен…
— Именно това обясних на Мариса. Не знам дали обичайните начини на лечение биха могли да стигнат до нея. А определено намирам отклик в нея. Заведох я на гроба на майка ми. А после си купихме „М&М“ от супермаркета. Предстои й да извърви тежък път и не искам да престана да й помагам.
— Мариса да не ти отне случая? — попита Рейдж.
— Не. Просто смята, че съм емоционално ангажирана… и действително е така, признавам си. Бити е специална за мен.
Рейдж погледна към папката, която Мери притискаше към гърдите си… по начин, за който, подозираше той, и сама не си даваше сметка.
— Мери.
Когато тя най-сетне вдигна очи, на Рейдж му се прииска да скочи от някоя скала. Добрата новина? Ако трябваше да полети във въздуха с някого, нямаше никой по-добър от неговата шелан.
— Бихме могли да й дадем добър дом.
Очите на Мери се насълзиха и Рейдж се приближи и коленичи пред нея, слагайки ръце върху краката й.
— Не искаш да го кажеш, нали? — прошепна.
Тя си пое дъх на пресекулки. А после поклати глава.
— Не би трябвало да се случи на нас. Та нали току-що говорихме за това. То… не се предполага да се случи на нас. Да бъдем родители.
— Кой го казва?
Мери отвори уста. А после отново я затвори и още по-силно притисна документите до сърцето си.
— Бях го приела. Наистина. Това, че никога няма да бъда майка.
По бузите й се застичаха сълзи и Рейдж вдигна ръка, за да избърше лицето на своята любима.
— Няма нищо, ако не си в състояние да го кажеш. Защото аз ще го кажа вместо теб. Ти ще бъдеш… най-прекрасната мамен за това момиченце. Бити би била истинска щастливка да те има в живота си.
Думите му сякаш я смазаха и Рейдж знаеше точно как се чувства. Самият той се бе приготвил да приеме факта, че ще бъде лишен от огромна част от онова, което животът имаше да предложи, защото да бъде баща просто не бе една от многото благословии, които беше получил. И все пак, жестоко бе на вратата, която бе затворил толкова решително, да се почука толкова скоро.
В едно обаче беше абсолютно сигурен.
Ако, по някакво чудо, съдбата ги призовеше да се погрижат за това малко момиченце, щеше да го направи без капчица колебание. И знаеше, без дори да се налага да я пита, че неговата Мери щеше да стори същото.
Родители.
Би било истинско чудо.
Мери се изненада от огромната бездна от болка, зейнала в гърдите й.
И докато мислеше за всичко това, реши, че да, напълно бе възможно да е потискала желанието да бъде майка… лекувала бе една спотаявана агония, вършейки добри дела, давайки помощта си на онези, които имаха нужда от нея в най-уязвимите си мигове.
Тя потрепери и се приведе напред, и Рейдж бе там, за да я улови, когато падна от стола в неговия скут. Докато ръцете му се обвиваха около нея, притискайки я до гърдите му, тя още по-здраво стисна папката с документи.
Прекалено страшно бе да признае пред себе си или пред Рейдж, че тази идея бе назрявала в сърцето й през последната година. Ала в един момент от пътуването с Бити, майчинският копнеж се бе вкоренил в гърдите й… въпреки че тя много бе внимавала да не се натрапва в истинската връзка между майка и дъщеря или дори да признае чувствата си пред самата себе си.
Но от време на време се беше питала какво щеше да прави момиченцето, ако останеше само на света.
И да, случвало се бе да си мечтае как то става част от техния живот.
И без съмнение именно заради това в нощта, когато Аналай умря, тя бе подкарала не към „Убежището“, а към имението.
Знаела бе обаче, че подобни чувства са неуместни и непрофесионални, така че не беше казала нищо, не бе сторила нищо, не се бе държала по-различно, отколкото с другите деца, с които работеше.
Сърцето й обаче си имаше собствено мнение.
Отдръпна се назад и вдигна очи към красивото лице на Рейдж.
— Какво каза Вишъс за чичото?
Макар да й се струваше, че го бе чула да казва, че и Ви не бе открил нищо.
— Каза, че не е успял да намери никого с подобно име. Никаква официална информация за Бити, майка й или каквото и да било семейство. — Рейдж избърса очите й с палци, а после изсуши сълзите й в анцуга си. — Наистина е сираче.
Двамата се умълчаха. А после Мери каза:
— Няма да бъде просто забавни излизания за по сладолед.
— Знам.
— Тя може да не поиска да дойде да живее с нас.
— Знам.
— Но ти я харесваш, нали? Тя е специална, нали?