Студеният въздух подразни носа му, но той си наложи да не кихне, докато от другия край на линията долиташе цял куп подсмърчане и заекване.
— Мъртъв е. Моят хелрен е мъртъв.
Естествено, че е, помисли си Асейл. И аз знам защо.
— Толкова съжалявам, милинка. Какво мога да сторя за теб в скръбта ти?
Тя подсмръкна няколко пъти.
— Моля те, ела.
— Но разбира се. Дай ми десет минути.
— Благодаря ти. Съкрушена съм.
Не, ти си негова наследница, помисли си Асейл. Любовникът ти стои зад всичко това… и следващата по ред за ковчега си ти, скъпа моя.
На моравата отвън изникна огромна фигура и братът Вишъс задейства охранителното осветление, докато се приближаваше към къщата.
— Току-що научих за една смърт — оповести Асейл. — Изглежда, че хелренът на любовницата на Троу е починал.
— Нима?
— Май все пак още не съм станал параноичен. По-скоро проницателен. — Той срещна Вишъс по средата на моравата и двамата се ръкуваха. — Знаех, че не му остава дълго на този свят. Въпросът е как е починал… и възнамерявам да го науча.
— Под онзи покрив има убиец.
— Действително. Ще ти съобщя какво съм открил.
— Ако имаш нужда от подкрепление, ние сме насреща. И ако откриеш доказателства за убийство, можеш да разчиташ на смъртна присъда.
— Дадено.
— О, и ако още се интересуваш как да се справиш с онзи катинар, ето от какво се нуждаеш. — Вишъс му подаде сребърен инструмент, който приличаше на миниатюрна отвертка. — Използвай го като ключ. Би трябвало да сработи.
— Благодаря ти.
Вишъс го потупа по рамото.
— Оказваш се достоен за кожата на гърба ти.
— Не съм сигурен дали това е комплимент, или не.
— И правилно.
Пуф! Братът изчезна, оставяйки единствено студен бриз след себе си. Асейл се обърна към къщата и извика:
— Братовчеди, аз излизам.
Ерик се появи на прага.
— Къде отиваш?
— У Нааша. Настъпила е промяна в положението й, така да се каже. Хелренът й е починал… или е бил убит.
— Интересно. Съобщи ни, ако имаш нужда от нас.
— Ще го направя.
Асейл затвори очи и прехвърли молекулите си над реката, в имението на хелрена на Нааша. Прие физическите си очертания пред главния вход и без да си дава труда да позвъни или почука, бутна вратата.
Троу стоеше в преддверието и при вида на отворилата се врата, потръпна, а после се намръщи.
— Какво… какво правиш тук?
Асейл затвори тежката врата зад себе си, след което преспокойно оправи кърпичката в джоба на сакото си.
— Бях поканен.
— В такъв случай би трябвало да влезеш както е прието — като позвъниш. Не живееш тук.
— За разлика от теб.
— Да.
Асейл се приближи до другия мъж и прокара връхчетата на пръстите си по ревера на елегантното му черно сако. Копелето беше красиво, трябваше да му го признае. Естествено, освен това беше морално упаднало и можеше да му се има горе-долу толкова доверие, колкото и на пепелянка под крака ти.
Доста често срещана комбинация, в интерес на истината.
— Скъпо мое момче — промълви Асейл, — ако не знаеш защо бях повикан, значи си или сляп, или наивен.
Троу блъсна ръката му настрани.
— Не съм „твое момче“.
Асейл се приведе към него.
— Но би искал да бъдеш, нали?
— Да ти го начукам.
— Трябва просто да ме помолиш учтиво и ще си помисля. А междувременно няма да е зле да си напомниш, че любовницата ти много скоро ще се залови да търси следващата си жертва… искам да кажа, хелрен. И колкото и голямо да е обаянието ти, вярвам, че не отговаряш на един съществен критерий. Ако не се лъжа, ти си беден. Или поне според техните стандарти си такъв. За разлика от теб, аз нямам този проблем. Може би затова тя ме повика?
Троу оголи вампирските си зъби, но преди да успее да отговори, откъм витото стълбище долетя звук от забързани стъпки.
— Асейл!
Разперил ръце, той посрещна уханното, грижливо поддържано тяло, което се блъсна в него, и докато го притискаше до гърдите си, срещна погледа на Троу. Намигна му и преднамерено спусна ръка надолу и стисна дупето на Нааша.
Миг по-късно тя се отдръпна леко.
— Адвокатът идва насам. Ще останеш ли, докато приключа срещата си с него?
— Но разбира се. В този твой миг на нужда съм неизменно на твое разположение.
— Отнесоха останките на моя хелрен. — Тя извади копринена кърпичка от корсажа си и избърса бузи, които бяха сухи, и очи, които не бяха нито зачервени, нито подпухнали. — Ще го кремират тази вечер. А после ще проведем церемонията по преминаването в Небитието. Винаги е казвал, че иска тя да се състои тук.