Докато стояха така, Рейдж затвори очи.
И изрече безмълвна молитва.
Единственото, което Мери бе в състояние да направи, бе да поклати глава. А си беше мислила, че е влюбена в Рейдж. Мислеше, че го обича с цялото си сърце. Мислеше, че той е половинката на душата й, нейният център, нейният никога-няма-да-е-по-добро-от-това.
Дрън, дрън, дрън.
Да го види как прегръща Бити с цялата сила на едрото си тяло?
Да не повярва човек — не просто се оказа, че в яйцеклетките й все още е останала малка искра… те само дето не се взривиха между бедрените й кости.
Когато тримата продължиха напред, Рейдж беше сложил ръка върху рамото на Бити. Сякаш те двамата заедно бяха най-нормалното нещо на света… макар Рейдж да бе принуден да се наклони на една страна и те се бутаха един в друг, докато стъпките им не влязоха в ритъм.
Когато стигнаха до ресторанта, Мери се огледа наоколо, търсейки други семейства… и за частица от секундата нямаше как да не отвори вратата на фантазиите и да се престори, че те бяха досущ като останалите семейства. Мама, татко и дъщеря, излезли да вечерят заедно, да си бъбрят за глупавички неща и сериозни неща, и за нищо особено… преди да се отправят към сигурността на дома си заедно.
Рейдж мина напред, за да отвори вратата, и ресторантът се оказа точно такъв, какъвто го беше описал — претъпкан и шумен, и кипящ от живот. За щастие, Бити изглеждаше по-скоро любопитна, отколкото притеснена, макар че не се откъсна от Рейдж, когато той отиде до мястото на салонната управителка и помоли за сепаре.
Само един поглед от брюнетката и виж ти — никакво чакане за Рейдж. Докато салонната управителка му се усмихваше, показвайки всичките си зъби и люшна дупе, за да вземе три менюта, Мери поклати извинително глава към останалите дванадесет души, които чакаха на опашката.
— Последвайте ме!
Салонната управителка си запроправя път през заведението, отвеждайки ги в другия край, където действително имаше празно сепаре, очевидно — току-що освободено, тъй като масата беше влажна и все още нямаше прибори. Нещо, за което веднага се погрижиха, докато Рейдж и Бити се настаняваха един до друг, а Мери сядаше срещу тях.
— Приятно хапване — каза салонната управителка на Рейдж. Преди който и да било да успее да каже нещо, се появи блондинка с къса коса и тежък грим, носеща чаши с вода. Изражението й бе смесица от отегчение и умора… докато не видя на кого ще сервира.
Мери просто се усмихна, поклащайки глава, и отвори менюто си. Докато плъзгаше поглед по огромния избор от храна, смътно си даваше сметка, че се води някакъв разговор, но не си направи труда да се вслуша.
Когато останаха сами, Рейдж отвори менюто си.
— Добре, какво имаме…
— Винаги ли се държат така? — попита Бити.
— Как? — Рейдж отгърна ламинираната страница. — Кой?
— Човешките жени. Винаги ли те зяпат така?
Рейдж отпи глътка вода.
— Не знам за какво говориш.
— Сякаш биха искали да си поръчат теб.
Вода. Ливна. Навсякъде. Докато Рейдж кашляше и се удряше в гърдите с юмрук, Мери нямаше как да не се разсмее. След което разви приборите си и попи водата със салфетката.
— О, да. Винаги — каза тя. — Оказват се запленени и не могат да се отърсят.
Рейдж си пое дъх с усилие.
— Нямам представа… за какво говорите и двете.
Бити се обърна към него.
— Не виждаш ли как…
— Не ги забелязвам. — Рейдж погледна момиченцето право в очите. — Моята Мери е единствената жена, която виждам. Така е и винаги ще бъде така. Всички останали може и на врата да ми се хвърлят, но никога няма да могат да се мерят с онова, с което бях благословен, и никога, никога няма да имам нищо общо с тях.
Бити се замисли за миг над думите му, а после взе менюто си с малка усмивчица.
— Според мен това е много хубаво.
— Е, какво ви се яде? — попита Мери.
— Аз съм в настроение за пържола. — Рейдж прелисти страницата. — Както и за мексиканско. И пиле. А картофите са задължителни.
Мери се наведе към Бити.
— Добре, че сме само трима. Ще имаме нужда от пространство за всички чинии.
— Не знам какво да си поръчам — каза момиченцето. — Никога не съм виждала… толкова много.
— Е, аз съм готова да си поделим нещо. — Мери затвори менюто и го остави на масата. — Но ще си поръчам само голяма салата.
— Аз все още не съм свършил със списъка си. — Рейдж смушка Бити с лакът. — Мисля, че трябва да си поръчаш поне едно нещо само за теб. Заслужаваш да си имаш собствена чиния… освен това винаги мога да доям онова, което ти остане.