Нищо. Той кимна и когато другият отвори вратата докрай, прекрачи бързо прага, с разтуптяно сърце и крака, които бяха странно сковани, макар да му служеха както трябва.
Бързо, бързо, с лека стъпка и наострени уши той се носеше през килери и преддверия, докато не стигна до фоайето. Поспря за миг, преди да пристъпи вътре, отправяйки молитва към Скрайб Върджин, към съдбата, към когото и да било, просторното помещение не само да е празно, но да си остане такова, докато успее да стигне до входната врата.
След това? Щеше да се наложи да изтича достатъчно надалеч, за да открие безопасно място, откъдето да се обади на братовчедите си. А после — на Братството.
Кралят беше забранил кръвното робство със закон, така че най-вероятно съществуваше законен начин да изведат от къщата този роб, който никога не е трябвало да бъде чиято и да било собственост. Ала Асейл нямаше намерение да го остави, само за да се появи с братята, да слезе в подземието и да открие, че Нааша го е изпратила в гроба, защото по някакъв начин е била предупредена.
Нека само успея да изляза от къщата, мислеше си той. Моля те.
— През входната врата — прошепна. — Ще излезем през входната врата. Готов ли си? Дръж се за мен.
Мъжът кимна няколко пъти и го стисна мъничко по-силно.
— Да го направим.
Асейл изхвръкна в преддверието с цялата бързина, на която беше способен, а веригите дрънчаха, товарът му се изплъзваше, мръсната му, мокра коса плющеше…
Принуден бе да се закове на място, преди да е прекосил и половината разстояние до целта си.
54.
— Моля те — повтори Бити. — Моля те, разкажи ми как се запознахте.
Мери погледна към Рейдж, чудейки се кой от тях ще го направи. Когато той й кимна с усмивка, тя сви рамене и го погали по ръката.
— Добре — започна. — Беше…
— … тъмна и буреносна нощ — намеси се Рейдж.
— Е, определено беше тъмна нощ. — Мислите й се върнаха към онова, което и се струваше едновременно преди цяла вечност и преди две секунди. — Работех на една телефонна линия за помощ. Нали се сещаш, за хора, които имат нужда от съвет. — Е, добре де, всъщност беше линията за превенция на самоубийства, но й се струваше добра идея да пропусне тази подробност. — Един човек се обаждаше редовно и когато най-сетне се срещнах с него, съседката ми разпозна истината: че е претранс, уловен в света на човеците. В крайна сметка се озовах заедно с тях в тренировъчния център на Братството, за да превеждам…
— Джон Матю е ням — поясни Рейдж. — А тя владее езика на знаците. Помагаше му да общува.
— И така, ето ме там, чудейки се къде съм попаднала…
— Когато аз се зададох по коридора. Влюбихме се от пръв поглед.
— Е, по онова време той беше сляп…
— Защо? — попита Бити разтревожено.
Мери погледна към Рейдж и двамата се вкамениха.
— Ъ…
— Дълга история — каза Рейдж.
Сервитьорката се появи с двете коли.
— Повикайте ме, ако имате нужда от още нещо.
— Благодаря. — Рейдж отпи от голямата чаша, а сервитьорката се прехвърли на съседната маса. — Както и да е, не виждах, ала в мига, в който тя проговори, вече бях влюбен.
— А ти какво си помисли за него? — попита Бити.
Мери наведе очи, а по лицето й се разля огромна усмивка.
— Е, в първия момент бях леко зашеметена. Той не е от дребните. А аз нямах представа къде съм, нито кой е той… и не разбирах защо ми отделя толкова внимание.
— Защото си красива. Ето защо…
— Каааааааааакто и да е. — Мери отклони комплимента… а после спря, запитвайки се какво впечатление ще остави това върху едно младо момиче. — Аз, ъ… благодаря ти.
Да не би да се беше изчервила? Ами да, май беше точно така.
Рейдж се надигна и се приведе над масата, за да я целуне.
— Така е по-добре.
Мери се опита да скрие смущението си, като отпи глътка вода.
— Ами, известно време излизахме заедно… всъщност, първата ни среща беше в същия този ресторант.
— Наистина ли?
— Наонази маса…
— На онази маса…
И двамата посочиха, а Мери довърши:
— … ей там. И да, той и тогава си поръча толкова много.
Рейдж се облегна назад, докато сервитьорката слагаше предястията на масата.
— Благодаря. И слушайте, не е нужно да чакаме, ако останалите неща са готови. Донесете всичко. Мммм, искаш ли да опиташ, Битс?
— Мирише вкусно. — Момиченцето дойде малко по-близо. — Да, моля.
— Вземай вилицата и нападай. Пълнените картофи са страхотни. Беконът е източник на всичко хубаво на този свят.
Докато двамата ровеха из чиниите, мислите на Мери се върнаха към онези ранни дни: как Рейдж я беше помолил да каже „нищо“в коридора на тренировъчния център. Как се бяха срещнали тук и той през цялото време я гледаше така, сякаш тя бе най-пленителното нещо, което е виждал някога. Как се беше появил у тях в четири часа сутринта…