Използва Сири, за да направи обаждането. И когато му вдигнаха, изпревари всякакво „здравей“.
— Вишъс, нужна ми е медицинска помощ. Веднага. Къде си? Окей. Добре. До петнадесет минути съм там. Моля те. Побързай.
Прекъсна връзката и наклони огледалото за обратно виждане, така че да вижда задната седалка.
— Дръж се. Ще ти помогнем. Кажи ми как се казваш.
— Аз… не знам — долетя немощният отговор.
Асейл спря в края на алеята и зави надясно, но не въздъхна с облекчение, че са се изплъзнали. Дотогава щеше да мине още време.
— Остани с мен. Трябва да… останеш с мен… твърде близо сме до спасението, за да ме напуснеш сега. Остани с мен!
Осъзнал, че крещи, той си наложи да понижи глас.
— Недей да умираш — измърмори, установявайки, че се беше изгубил.
Къде отиваше? Къде…?
Вишъс му беше казал да отиде в североизточната част на града, в…
Извади телефона си и отново използва Сири. Когато Вишъс отговори, Асейл не разпозна собствения си глас.
— Къде отивам? Кажи ми…
Вишъс заприказва.
— Не те чувам… не… виждам. — Асейл си избърса очите. О, Съдби, да не би да плачеше? — Помогни ми…
— Къде си?
— Не знам.
— Огледай се за знак. Огледай се за някакъв знак, Асейл.
Замъглените очи на Асейл се вдигнаха към огледалото за обратно виждане, към треперещия гол мъж върху кожената седалка. А после погледна през предното стъкло.
— „Монтгомъри Плейс“. На табелата пише… „Монтгомъри Плейс“.
— Завий наляво. Сега.
Асейл се подчини без възражение — завъртя волана и зави рязко, засичайки колата в насрещната лента. Разнесе се клаксон, а Вишъс продължи да говори:
— След два километра ще стигнеш до луксозен търговски център. В него има агенция за недвижими имоти. Фризьорски салон. Ресторанти. Бижутерски магазин. Мини отзад. Аз ще те чакам в другия край.
Асейл кимна, въпреки че братът не можеше да го види.
И тъй като не затвори, Вишъс каза спокойно:
— Ще се справиш, мой човек. Каквото и да е, заедно ще се справим.
— Окей. Окей. — Асейл отново погледна към задната седалка. — Остани с мен…
— Никъде няма да отида — измърмори Вишъс. — Само ще замълча за секунда, докато се дематериализирам. Окей, ето ме отново.
Асейл не каза нищо повече, докато, приведен над волана, чакаше (колко километра трябваше да шофира?) търговският център да се появи. Ето го и него, грейналите му табели и почти празният паркинг — като фар на надеждата, символ на спасението.
— Тук съм, тук съм.
Асейл натисна газта, профуча покрай агенцията за недвижими имоти и сви зад сградата, където имаше цял куп контейнери за боклук, служебни места за паркиране и платформи за разтоварване на стоки за магазините. Беемвето набра скорост, стрелвайки се напред като ракета.
На светлината на фаровете, в далечния край, се виждаше тъмна фигура, здраво стъпила на земята.
Асейл натисна яростно спирачките, а после побърза да вдигне крак, чул дрънчене и стон на болка от задната седалка. Колата спря рязко и той излезе, без да изключи от скорост, та миг по-късно трябваше да се пъхне отново вътре и да дръпне лоста.
— Какво правиш в колата на Сакстън…
— Помогни ми… — прекъсна той Брата.
— Да не си взел свръхдоза…
Асейл отвори рязко задната врата.
— Помогни му! Моля те!
А после си избърса очите, от които отново течаха реки.
Вишъс се приближи до колата с изваден пистолет и надникна вътре.
— Какво? По дяволите!
— Той-той-той… — Мамка му, не бе в състояние да говори. — Намерих го. Зад онзи катинар. Беше в мазето. Не можех да го оставя.
Голият мъж се отдръпна от Вишъс и мършавото му тяло се сви в далечния край на седалката, клечестата му коса покриваше слабите ръце и кокалестия му гръб.
— Мамка му! — Вишъс се изправи и погледна към Асейл. — Тук не мога да направя нищо. Трябва да го откараме в клиниката. Исусе… веригите… добре, качвай се… не зад волана. Аз ще шофирам. Ще ми обясниш по пътя.
Препъвайки се, Асейл тръгна към мястото до шофьора, но после размисли и се пъхна отзад до другия мъж. Свали сакото си и покри голотата му.
— Всичко е наред. — Докато колата потегляше и светлината на уличните лампи изпълваше вътрешността й, Асейл опита да се овладее. — Всичко… всичко ще бъде наред.
55.
Лейла се завърна във физическото си тяло на земята и когато отвори очи, видя ниския таван на болничната си стая. Ръцете й начаса се спуснаха към корема и когато раздвижи крака и си пое дълбоко дъх, почувства движение там долу — силно, жизнено, успокояващо движение.