— А, не. Изобщо няма да се бъркам в това. Знаеш, че е научила целия филм наизуст и да, точните думи са „Никой сицилианец не може да отхвърли молба в деня на сватбата на дъщеря си“.
Майката затвори вратата си и бледосиният миниван потегли.
За миг Рейдж си представи какво щеше да бъде пътуването до дома… и установи, че няма търпение да стори същото. Да заведе Бити вкъщи, имаше предвид.
И да се дрънкат за „Кръстника“, ако така се развиеха нещата. Или пък за това какъв вкус има пластилинът. Или дали тази зима снегът щеше да завали рано или късно.
— Всичко наред ли е? — попита той, когато Бити се поколеба. — Бити?
— Извинявай — тихичко каза момичето. — Какво?
— Да се качваме в колата.
Беше невероятно да отведе своите момичета до понтиака и още по-страхотно — да ги кара из улиците, спазвайки стриктно правилата за движение. Да се придържа в лентата си. Да не се хване, когато двама задници в додж чарджър спряха до него на един светофар и форсираха двигателя, сякаш нещото беше продължение на пениса и топките им.
Той просто си продължи по пътя.
Като телефонът му иззвъня, остави да се включи гласовата му поща. Много скоро щяха да стигнат в „Убежището“ и тогава…
Телефонът иззвъня отново.
Рейдж го извади и се намръщи.
— Трябва да вдигна. — Прие обаждането и допря слушалката до ухото си. — Мани?
Хирургът беше минал на режим „спешен случай“.
— Трябваш ми тук незабавно. Лейла получи кръвоизлив. Малките са на път… нуждаем се от вени за нея. Можеш ли да се дематериализираш?
— Мамка му — изруга Рейдж, докато даваше мигач и спираше. — Да. Мога да дойда.
Мери и Бити го погледнаха разтревожено, когато той затвори и се обърна в седалката.
— Слушай, наистина съжалявам. Има… — Млъкна и погледна към момиченцето. — Трябва да се прибера вкъщи.
— Какво става? — попита Мери.
— Лейла. — Не искаше да навлиза в подробности. Не и след онова, което Бити беше преживяла съвсем наскоро. — Имат нужда от помощ. Можеш ли да я закараш обратно? Аз ще трябва да се дематериализирам още сега.
— Абсолютно. Аз също ще се прибера право вкъщи…
— Може ли да дойда с вас? — попита Бити.
За миг се възцари мълчание. А после Мери се обърна назад.
— Сега ще е най-добре да те върна в „Убежището“. Ала някой ден навярно би могла.
— С теб нали всичко ще бъде наред?
На Рейдж му беше нужен миг, за да осъзнае, че момиченцето говори на него. И когато срещна очите му, широко отворени и разтревожени, го прониза странно усещане.
— Да. С мен всичко ще е наред. Просто трябва да помогна на един приятел.
— О, разбирам. Кога ще те видя пак?
— Когато поискаш. Винаги ще бъда зад следващия ъгъл за теб. — Протегна ръка и погали лицето й. — Ще трябва да изгледаме „Кръстникът“. Първа и втора част. Без трета.
— Какво е това? — попита Бити, докато той слизаше от колата.
— Само най-страхотните филми, правени някога. Бъди добра.
Мери също слезе и заобиколи колата; двамата се срещнаха пред решетката между фаровете и се прегърнаха за миг.
— Обичам те — каза той и я целуна лекичко.
— И аз те обичам. Кажи им, че ще си дойда възможно най-бързо.
Докато срещаше очите на Мери, Рейдж се постави в положението на Куин… умножено по милиард. А после се отърси и се съсредоточи.
— Ще им кажа. — Взе лицето й между шепите си и отново я целуна. — Карай внимателно.
— Винаги.
Той кимна, затвори очи, пое си дълбоко дъх… и ето че вече се носеше в облак от молекули през човешките квартали, през ниви и ливади, към подножието на планината.
Прие физическите си очертания пред входа на имението, влезе във вестибюла, и пъхна лице пред камерата.
Докато чакаше някой да му отвори, сърцето му думкаше по цял куп причини. Ала най-вече заради начина, по който Бити го беше погледнала.
Интересно как можеше да бъдеш преобразен от някого.
Вратата се отвори — от другата страна стоеше Фриц с разтревожено лице.
— Господарю, толкова се радвам да ви видя. Всички отиват в тренировъчния център. Ние тъкмо приготвяме храна, в случай че някой е в състояние да сложи нещо в уста.
Рейдж бе обзет от странен порив да прегърне догена… и вероятно би го направил, само дето Фриц щеше да припадне от подобно нарушаване на етикецията.
— Благодаря. Виждам, че държиш нещата под контрол. Това означава много.
Рейдж прекоси решително мозайката с цъфналото ябълково дръвче и почти бе стигнал до скритата врата под голямото стълбище, когато спря и погледна назад.
— Фриц?
Икономът се закова на място под свода на трапезарията.