Всъщност, вече усещаше болката от удара — тя тръгваше от кръста й и достигаше връхната си точка в контракции, които разтърсваха корема й.
— Време е — каза Куин, а разноцветните му очи горяха с такава яростна решителност, че за миг Лейла почувства как в тялото й се влива увереност.
Сякаш бе готов да се бори със самата смърт за нея и малките.
— Окей? — попита той.
Лейла погледна към Блей. И когато той кимна, тя кимна в отговор.
— Окей.
— Може ли да й дадем от кръвта си? — попита Куин.
Джейн пристъпи напред, поклащайки глава.
— Стомахът й трябва да е празен за упойката. А се налага да я приспим, нямаме време за епидурална инжекция.
— Всичко, което… — Лейла се прокашля. — Всичко, което е нужно, за да спасите малките…
Спомни си какво бе трябвало да сторят, за да спасят Бет и М. Р., когато същото се бе случило с нея. Ами ако се окажеше, че и тя няма да може да има повече деца? Така да бъде. Тя щеше да има две. Или… може би, едно.
Или пък… нито едно.
О, прескъпа Скрайб Върджин, започна да се моли, ридаейки. Вземи мен. Остави малките и вземи мен, вместо тях.
Извърна глава и през сълзи погледна към неонаталните кувьози, които бяха докарани в стаята и стояха до стената. Опита да си представи своите малки в тях, дребнички, но живи.
Не успя.
Простена, връхлетяна от абсурдния импулс просто да стане и да си отиде, сякаш това беше филм, от който можеше да си тръгне, защото сюжетът не й харесваше. Или книга, която можеше да затвори, защото не й се нравеше какво прави авторът с героите. Или картина, която можеше да изостави, защото сцената, която се бе опитала да изобрази, се бе превърнала в мацаница.
Неочаквано около нея се струпаха цял куп хора. Вишъс се беше появил, лицето му — покрито от хирургическа маска, дрехите му — скрити под стерилен жълт костюм. Елена също беше тук. Куин и Блей навличаха стерилни дрехи. Мани и Джейн говореха на медицински език, който тя не разбираше.
— Не мога да дишам… — простена.
Изведнъж запищя някаква аларма, пронизителният й звук се извиси над общото пиукане на машините, които следяха нейното състояние и състоянието на малките.
— Не мога… да дишам…
— Тя е в сърдечен арест!
Лейла нямаше представа кой го каза. Нито дори дали беше мъж или жена.
Обзе я странно чувство, сякаш беше потопена в хладка вода, която притъпяваше зрението и слуха й, и правеше тялото й безтегловно. Болката също се отдръпна и това я ужаси.
Ако изпитваше болка, значи все още беше жива, нали така?
Докато бездната се разтваряше, за да погълне съзнанието й, като чудовище, поглъщащо плячката си, Лейла се опита да извика за помощ, да се моли за живота на малките си, отново да се извини за прегрешенията, за които само тя знаеше.
Нямаше обаче време.
За нея вече нямаше време.
59.
Асейл седеше в доста удобен стол, в стая с доста приятна температура… и въпреки това, имаше чувството, че изгарят кожата от костите му.
В болничното легло насреща му, робът, когото беше спасил, приличаше повече на претранс, отколкото на зрял мъж. Голото му тяло беше покрито с чаршафи и одеяла, за да го стоплят. Течности и хранителни вещества се вливаха във вените му през тръбички. Най-различни машини следяха функциите на органите му.
Той спеше.
Маркъс беше заспал. Или изгубил съзнание.
И ето че Асейл се намираше в болничната стая на един пълен непознат, неспособен да си тръгне, сякаш под завивките, закачен за всичките тези машини, лежеше собствената му плът и кръв.
Докато разтъркваше ръцете си му се искаше усещането, че изгаря, да го остави, така че да може да се съсредоточи върху здравето на Маркъс. Само че вече беше свалил сакото и вратовръзката си. Следващата стъпка беше да остане гол.
Отне му известно време, докато осъзнае какъв беше проблемът.
Ругаейки, той извади шишенцето с кокаин. Сложи го върху дланта си и се загледа в прозрачното кафяво тяло и черната капачка.
Погрижи се за разяждащата го нужда бързо, изпълнен от срам, че смърка наркотици само на няколко крачки от другия мъж.
Колко време ще мине преди Нааша да открие какво й беше отнето?, зачуди се той.
И как бе могла да причини някому подобно нещо? Особено като се имаше предвид, че разполагаше с предостатъчно жизнени млади мъже, които да задоволяват не само сексуалните й нужди, но и потребността й от кръв.