Дъщеря… която бе умряла.
61.
Докато прекосяваше забързано подземния тунел, отвеждащ в тренировъчния център, кънтящият звук на стъпките й отекваше пред нея, звукова сянка, която сякаш бързаше точно толкова, колкото и тя, да стигне до целта си. Когато стигна до вратата към складовото помещение, Мери въведе кода и профуча покрай рафтовете с химикалки и тефтери, резервни флашки и купчини хартия за принтер.
Когато влезе в офиса, се закова на място. Тор седеше зад бюрото и се взираше в компютърен екран, върху който балончета с цветовете на дъгата покриваха страницата на DailyMail.co.uk.
Той подскочи, когато я забеляза, а после потърка лице.
— Здрасти.
— Как са те?
— Не знам. Вътре са от цяла вечност.
— Къде е Есен?
— В ловджийската хижа на Хекс. Днес е свободната ми нощ и тя се приготвя да… е, сещаш се. — Той си погледна часовника. — Чудех се дали да й се обадя. Надявах се първо да получа някаква новина, та тя да не се тревожи. Е, добра новина, разбира се.
— Трябва да й съобщиш какво се случва.
— Знам. — Очите му се върнаха към монитора. — Аз, ъ… не се справям с това много добре.
Мери заобиколи бюрото и сложи ръка върху огромното му рамо. Напрежението в това масивно тяло бе толкова огромно, че тя сякаш сложи длан върху възел. От гранит.
— Тор, не мисля, че трябва да си сам. И на нейно място, аз наистина бих се разстроила, че не си ми позволил да те подкрепя.
— Аз просто… — Той погледна към телефона на бюрото. — Върнах се в миналото, нали разбираш.
— Разбирам. Тя също ще го разбере. Есен е една от най-разбиращите личности, които някога съм срещала.
Братът вдигна поглед към нея и тъмносините му очи я пронизаха.
— Мери, ще се оправя ли някога?
В миг Мери се пренесе обратно на задната седалка на понтиака, заедно с Бити, и си помисли: Да, всички искат да знаят това, нали? Добре ли съм? Обичат ли ме? В безопасност ли съм? Ще се справя ли с това?
Каквото и да беше „това“ — смърт или загуба, объркване или ужас, депресия или гняв.
— Ти вече си добре, Тор. И наистина мисля, че би трябвало да се обадиш на своята шелан. Не е нужно да я предпазваш от болката си. Тя знае точно какъв товар носиш… и те избра заедно с него. Тук няма нищо, което ще я шокира или накара да мисли, че си слаб. Гарантирам ти обаче, че да се опиташ да скриеш това от нея ще я накара да се почувства така, сякаш й нямаш доверие или не смяташ, че тя е достатъчно силна, за да се справи.
— Ами ако малките не оживеят? Ами ако…
В този миг вик, ужасяващ мъжки вик, разтърси целия тренировъчен център, толкова силен, че стъклената врата се разтресе — звукова вълна от скръб.
Тор скочи от стола, а Мери се хвърли към вратата и я отвори.
Не бе изненада да види цялото Братство, събрано в просторния коридор. Не бе изненада и че всеки един от тях и техните шелани се взираха в затворената врата на главната операционна. Напълно правилно бе и това, че всички Избраници, както и диретрикс Амалия, стояха сред тях и изглеждаха обзети от същата паника.
Никой не проговори. Викът на Куин казваше всичко.
Мери се приближи до Рейдж и обви ръка около кръста му. Той я погледна и я притегли към себе си.
Когато не последва нищо друго, всички отново закрачиха напред-назад. Приглушени разговори нарушиха тишината. Тор извади телефона си с разтреперани ръце, докато се отпускаше на циментовия под, сякаш краката му бяха поддали под него.
— О, господи — каза Рейдж. — Това е…
Непоносимо, помисли си Мери.
Да изгубиш дете, независимо колко недоносено, независимо при какви обстоятелства, бе агония, която не можеше да се сравни с нищо друго.
За първи път в живота си като възрастен Вишъс се вкамени насред спешен медицински случай. Беше само за частица от секундата, ала имаше нещо в малкото, безжизнено телце в шепите му, което накара всичко около него да спре.
Никога нямаше да забрави тази гледка.
Нямаше да забрави и вика, изтръгнал се от Куин.
Отърсвайки се, за да се съсредоточи, той направи единственото, което би могло да помогне. Със сигурни ръце пъхна малка тръбичка в гърлото на новороденото, надяна маска на личицето му и включи апарата за дишане към медицинско оборудване, което не беше човешко, а предназначено специално за вампири. Когато пусна струята, в дробовете на новороденото се вля подсилен, наситен с кислород физиологичен разтвор, който ги продуха, отвори ги… а после изсмука обратно течността и я изпрати във филтрираща система, която щеше да я прочисти, да я насити отново с кислород и да я върне обратно.