Рейдж не можеше да не си мисли за Бити. Господи, само ако получеше шанс… само ако двамата с Мери получеха този шанс, никога нямаше да престане да защитава онова малко момиченце. Да прави всичко по силите си то да има живота, който заслужаваше, образованието, от което се нуждаеше, за да бъде независимо, да има сигурността, почерпена от знанието, че никога няма да остане без дом, независимо колко далеч отиде.
— Толкова е ужасно — прошепна Мери. — Толкова страшно. Напоследък имаше толкова много смърт…
Вратата се отвори широко и Блей изскочи от операционната, сякаш беше изстрелян от топ.
— Тя е жива! — изкрещя. — И двамата са живи! Живи са! А Лейла е стабилна!
Възцари се миг абсолютна тишина.
Сякаш събралите се в коридора трябваше да смелят всичко, да преминат на друг режим, да сменят предавката.
— А Куин припадна на пода!
По-късно Рейдж щеше да си помисли, че това едва ли бе най-подходящият миг всички да заликуват… ала кой го беше грижа!
Блей изчезна под море от тела, всички викаха и плачеха, прегръщаха се и пляскаха с длани, ругаеха и се смееха, ломотеха неразбрано и кашляха, и всички настояваха за подробности и ги получаваха, веднъж, два, много пъти. Имаше толкова много шум и живот, и Рейдж бе насред това заедно с всички тях, чувствайки се така, сякаш джакпотът беше ударен, подаръкът — даден, камионът бе отминал безопасно, вместо да отнесе един от тях.
Следващата, която се показа, беше доктор Джейн, и когато свали маската от лицето си, те я поздравиха с възторжени възгласи. Ала за разлика от новия баща, тя се погрижи да затвори вратата зад себе си.
— Шшш — каза през смях. — Все още имам и други пациенти наблизо. Трябва да прекарам две носилки оттук, ще ми направите ли място? О, благодаря, Елена.
Сестрата очевидно беше излязла от другата врата, теглейки и бутайки носилките. Множеството се раздвижи, за да направи място, ала Блей все още получаваше прегръдки, което доведе до малко забавяне.
— С какво мога да помогна? — попита Рейдж доктор Джейн.
— Е, точно сега всичко е наред. Всички са добре… Просто трябва да преместим някои пациенти.
Рейдж улови ръката на лекарката, преди тя да се извърне.
— Малките наистина ли са вън от опасност?
Тъмнозелените очи задържаха неговите.
— Дотолкова, доколкото е възможно в този момент. Предстоят ни няколко дълги нощи, ала онази система за изкуствена вентилация от Хавърс спаси живота и на двамата. Задължени сме му.
Рейдж кимна и я пусна. А после отиде там, където Мери и Тор се прегръщаха, и зачака реда си. Просто искаше да почувства своята шелан до себе си.
Мери се обърна към него и той разпери ръце, и беше толкова прекрасно тя да се хвърли в обятията му, а той да я повдигне от пода.
— Готова ли си да се пробваме? — каза в ухото й. — Готова ли си да бъдем родители заедно?
— О, Рейдж. — Гласът на неговата шелан секна. — Толкова се надявам.
— Аз също. — Пусна я на земята, а после се намръщи. — Какво?
— Ами… — Мери се огледа наоколо. — Къде бихме могли да останем насаме за малко?
— Ела с мен.
Рейдж я улови за ръката и я поведе далеч от множеството, подмина съблекалнята и стаята за тежести и стигна до входа на спортната зала.
— Първо дамите — каза, задържайки една от стоманените врати отворена.
Охранителните светлини обливаха просторното помещение в меко сияние, знаците за изход над вратите грееха в червено като малки огнища.
— Забравила бях колко голямо е това място. — Мери се откъсна от него и като разпери ръце, започна да се върти в кръг с танцувална стъпка, като в „Звукът на музиката“.
Рейдж остана назад и просто я гледаше как се движи, тялото й — гъвкаво и красиво, наелектризиращо места в него, които много скоро щяха да станат алчни, ако не извърнеше поглед.
— Мога да запаля някои от лампите — промърмори, търсейки си нещо, което да направи.
— Харесва ми така сумрачно. Романтично е.
— Съгласен съм.
Пенисът му ритна зад кожения панталон, който си беше облякъл за вечеря, и той поклати глава. Очевидно имаха да обсъдят нещо важно, а той си мислеше за секс. Срамота.
Обаче, човече, тя бе толкова сексапилна.
А той беше превъзбуден от добрата новина.
И те бяха насаме.
А после Мери направи пирует и изящно движение встрани, от което очите му се спуснаха към дупето й и останаха там.
Рейдж изруга под носа си и се изпъна, протягайки първо едната, а после и другата си ръка.
— Нещо не е наред ли? — Господи, надяваше се, че не е това. — Мери?
— О, Рейдж. Загубата е толкова трудна.
Тъгата в гласа й бе като огромна гумичка, изтрила в миг всяка еротична мисъл от ума му.