Обърна се на другата страна и погледна сина си.
— Прескъпа Скрайб Върджин, одрал ти е кожата!
— Нали? — Куин поклати глава. — Щура работа. Искам да кажа…
— Как ще ги наречете? — попита Блей. — Време е да им измислите имена.
Наистина, съгласи се Лейла. Според вампирската традиция, преди раждане не се планираше абсолютно нищо. Нямаше партита, както при човеците, нямаше списъци с имена за момченца и за момиченца, нямаше планини от пелени, купчини биберони, нито дори ванички и терлички. При вампирите се смяташе за лоша поличба да избързаш и да решиш, че раждането ще мине добре.
— Да — заяви тя, поглеждайки отново към дъщеричката си. — Трябва да им дадем имена.
В този миг мъничкото момиченце раздвижи главичка и сякаш погледна нагоре, през тъмните очила и плексигласа, преодолявайки разстоянието между майка и дете.
— Ще порасне толкова красива — промълви Блей. — Истинска красавица.
— Лирика — избъбри Лейла. — Ще я наречем Лирика.
Блей се сепна.
— Лирика? Знаеш ли, това е… знаеш ли, че това е името на моята мамен?…
Той млъкна и Куин се усмихна. А после се наведе и целуна Лейла по бузата.
— Да. Абсолютно. Ще я наречем Лирика.
Блей примига няколко пъти.
— За моята мамен ще бъде… невероятна чест. Както и за мен.
Лейла стисна ръката му.
— Родителите ти ще бъдат единствените баба и дядо, които тези малки някога ще имат. Редно е поне едно от имената им да бъде уважено. А за сина ни… защо не помолим краля за име на брат? Струва ми се правилно, тъй като баща им е храбър и благороден член на Братството на черния кинжал.
— О, не съм толкова сигурен — взе да увърта Куин.
— Да — кимна Блей. — Това е добра идея.
Куин взе да клати глава.
— Не знам дали…
— Значи е решено — заяви Лейла.
Когато Блей кимна, Куин вдигна ръце, сякаш се предава.
— Ясно ми е кога съм победен.
Лейла намигна на Блей.
— Страшно е умен, ще знаеш.
Пред родилната стая Джейн прегледа медицинския картон, който Елена й беше дала току-що, прелиствайки страниците, описващи състоянието на кръвния роб.
— Добре, добре… жизнените му показатели наистина се подобряват. Ще продължим да му вливаме течности. Искам да го задържим на системи още малко, а после ще видим дали ще успеем да намерим някоя Избраница, която да го нахрани.
— Вече попитах Фюри. — Елена потръпна. — Честно казано, не съм сигурна как мина. Този мъж е в наистина лоша форма. Тук горе.
Елена посочи главата си и Джейн кимна.
— Обсъдих го с Мери. Каза, че е готова да говори с него веднага щом се стабилизира.
— Тя е страхотна.
— Така си е.
Джейн й върна папката и взе тази на Лейла. Да, нищо не й пречеше да премине към електронни архиви, но се беше обучавала по времето преди всичко да бъде компютъризирано и открай време предпочиташе добрата стара хартия.
Нямаше как да не се усмихне при мисълта за неодобрението на Вишъс. Той направо си умираше да инсталира що-годе сносна компютърна система тук долу, но уважаваше мнението й, макар и да се дразнеше. Пък и нали имаха база данни с кратки бележки, на чието въвеждане тя посвещаваше неделните си следобеди, когато всичко беше спокойно.
За нея то бе почти като медитация.
— Е, как са децата ни? — промърмори, докато преглеждаше бележките, които Елена беше направила по време на последния ежечасен преглед. — О, браво на теб, момиче. Виж само тези нива на кислорода. Точно такива, каквито ги искаме.
— Има нещо специално в това момиченце, казвам ти.
— Напълно съм съгласна. — Джейн отгърна на следващата страница. — А как се справяш ти, мамо… о, чудесно. Много стабилни жизнени показатели. Съвършена диуреза. Кръвните тестове са отлични. Бих искала да започне да се храни възможно най-скоро.
— Знам, че братята умират да помогнат. Наложи се да ги изритам навън. Кълна се, започнах да си мисля, че се канят да останат тук долу докато не дойде време малките да тръгнат на училище.
Джейн се засмя и затвори папката.
— Ще ги проверя набързо, докато ти се заемаш с физиотерапията на Лукас.
— Имаш го.
— Ти си най-добрата…
— Здравей, партньоре!
Джейн вдигна поглед. Мани се приближаваше по коридора; косата му беше мокра, хирургическите дрехи — чисти, погледът — буден.
— Мислех, че следващите шест часа си в почивка?
— Не мога да стоя далеч. Може да пропусна нещо. Натам ли си тръгнала?
— Искаш ли да ме придружиш на визитацията?