— Как бихме могли да се свържем с близките ти? — попита Асейл.
— Не знам. Аз… — Маркъс изведнъж се стегна. — Не, не се свързвайте с тях. Не и сега. Не мога да ги видя в това състояние.
Той вдигна ръце с веригите, татуирани около китките, и за миг изглеждаше точно толкова безпомощен, колкото докато беше прикован към стената в онази килия.
— Какво ще им кажа? Ние сме от простолюдието. Трябваше да работя, за да си платя пътуването с кораб до Ню Йорк. Ала всички родове си имат гордост. А в това… няма никаква гордост.
Асейл разтърка лицето си толкова яростно, че горкият му прецакан нос възнегодува. Което му напомни… Трябваше да вземе още кокаин, преди да изпълни задълженията си, когато паднеше нощ.
— Може да останеш с мен и братовчедите ми — каза той. — В къщата ми ще бъдеш на сигурно място.
Маркъс поклати глава и прокара пръсти по татуировката, опасала лявата му китка.
— Защо… защо би направил това за мен?
— Нали ти казах. Ти имаш нужда от помощ. А аз имам нужда да помогна на някого. — Асейл разпери ръце. — И няма нищо съмнително. Ние сме просто трима мъже, които живеят под един покрив.
Естествено, пропусна да спомене кокаина, това, че на практика беше предложил роднините си за секс, нито пък миналото си като наркодилър.
Означава ли това, че започвам начисто?, зачуди се той.
Хмм. Като се имаше предвид сделката с оръжия, която беше сключил току-що с Братството, вероятно по-правилно би било да се каже, че започва наново, не начисто.
— Има ли работа, която трябва да бъде свършена в къщата ти? — Маркъс кимна към дрехите на Асейл. — По облеклото и говора ти си личи, че си заможен мъж. Има ли нещо, което бих могъл да върша, за да си заработя прехраната и покрива над главата? В противен случай няма да се възползвам от предложението ти. Няма да го направя.
Асейл сви рамене.
— Единствено прислужническа работа.
— Никоя работа не е срамна, ако е свършена добре.
Асейл се облегна назад и се вгледа в мършавото парче плът в болничното легло. Едва излязъл на свобода — след повече от трийсет години — и вече демонстрираше забележителен характер.
— Сега ще трябва да те оставя — чу се да казва Асейл. — Ще се върна обаче преди да е съмнало, а когато те изпишат оттук, ще дойдеш с мен у дома. Така ще бъде.
Маркъс наведе глава.
— Ще ти бъда задължен завинаги.
Не — помисли си Асейл. — Усещам, че ще бъде обратното, достойни ми вампире.
Рейдж и Мери поеха по внушителното стълбище на имението, уловени за ръка. Докато се изкачваха, Мери се усмихна на спомена за това как бяха танцували валс в празната спортна зала. А после се изчерви при спомена за това какво бяха направили после.
Стаята с уреди никога не беше виждала такива упражнения.
— Тя кога каза, че трябва да бъда там? — попита Рейдж.
— Имаш тридесет минути, за да се приготвиш. Срещата е в „Зърнах те“ на Хемингуей Авеню. Мисля, че Рим ще отиде с кола, но не е нужно и ти да го правиш.
— Няма да си поръчам нищо, докато съм там. Не искам дъхът ми да мирише на кафе.
— Рейдж, сериозно. — Мери го спря, когато стигнаха на втория етаж. — Ще се справиш прекрасно. — Взе красивото му лице в шепите си, приглади разтревожените му вежди и помилва едва наболата му брада. — Мисли за това като за обикновен разговор.
— Ще ме интервюират, за да стана баща на Бити. Това не е просто обикновен разговор. И, господи, ще ми кажеш ли какво да облека? Костюм? Имам чувството, че би трябвало да е костюм.
Мери го улови за ръката и го поведе към стаята им.
— Какво ще кажеш за спортно-елегантен панталон и черна копринена риза? Тя ще бъде толкова зашеметена от това колко си красив, че ще забрави собственото си име, да не говорим пък за онова, което е възнамерявала да те попита.
Той мърмореше, докато влизаха в спалнята и настроението му не се подобри особено, когато Мери го побутна към банята.
— Не — заяви тя, когато той се опита да я издърпа със себе си. — Така сериозно ще се отплеснем. Аз ще ти приготвя дрехите.
— Имаш право. Освен това всеки път, щом си помисля къде отивам, имам чувството, че ще повърна.
Разделиха се в средата на стаята: Рейдж отиде в банята, за да се избръсне и да си измие косата, а Мери — в дрешника, където…
Викът, долетял от тоалетната, за малко да й докара инфаркт.
— Рейдж! Рейдж… какво не е наред?
Втурна се през стаята… и се блъсна в гърба му.
— Вие майтапите ли се?! — излая той.