— Какво…
Мери избухна в смях, толкова неудържим, че бе принудена да приседне на ръба на джакузито.
Някой — или някои — здравата се беше развихрил в банята им: от всички закачалки висяха хавлии с малката русалка, пред двойния умивалник имаше постелка с малката русалка, на плота чаши с четки и паста за зъби с малката русалка, шампоан и балсам с малката русалка под душа, малки фигурки, подредени върху ръба на ваната и по перваза на големия прозорец, който гледаше към градината.
Ала черешката на тортата определено бяха стените — трябва да имаше поне сто и петдесет различни стикера, плакати и изрезки от книжки за оцветяване, залепени върху тях, покриващи всеки квадратен сантиметър от вертикалната повърхност.
Рейдж се обърна рязко и се отправи навън с решителна стъпка. Не му се наложи да стигне далеч — в стаята им се бяха появили цял куп братя, удряха тържествуващо длани и го пляскаха по задника.
— Ще ви го върна тъпкано — изръмжа той. — На всички ви… особено на теб, Ласитър, шибаняк такъв.
— И как ще го направиш? — попита падналият ангел. — Като наводниш стаята ми? Вече го опита с килера и Фриц го оправи само за една нощ.
— Не, като скрия и последното дистанционно в тази къща.
Ангелът се вкамени. А после се огледа наоколо, сякаш търсеше помощ от братята.
— Окей, това не е смешно. Това изобщо не е смешно…
— Хей, Холивуд, искаш ли да ти платя, за да го направиш? — обади се някой.
— Но ние ще имаме достъп до тях, нали? — попита друг.
— Майната ви на всички — измърмори Ласитър. — Говоря сериозно. Някой ден ще ви накарам да ме уважавате…
Мери се усмихна на тайфата откачалки: това бе точно от каквото Рейдж се нуждаеше в момента — малко изпускане на парата, преди да отиде в кафенето.
Да му се не види, след последните няколко часа, те всички имаха нужда от малко изпускане на парата.
Шибаната малка русалка, мислеше си Рейдж, когато двадесет и пет минути по-късно излезе от стаята им.
Затвори вратата и отново загащи вече грижливо загащената си риза, преди да облече сакото, което Мери му беше избрала, за да скрие пистолетите си. Докато поемаше по коридора, оправи косата си, изпъна рамене, подръпна колана си.
Дланите му бяха потни. Как, по дяволите, щеше да се ръкува със социалната работничка, ако се потеше толкова обилно? Тя щеше да има нужда от салфетка, за да се подсуши.
Или хавлия.
Когато наближи кабинета на Рот, видя, че вратата е отворена, и поспря, чудейки се дали сега бе подходящ момент да съобщи на своя брат и крал какво са намислили с Мери. Когато надникна вътре обаче, видя, че Рот и Ви бяха потънали в разговор, кралят — седнал на престола, Ви — приклекнал на пода до него. Бяха доближили глави и понижили гласове и въздухът тегнеше така, сякаш в стаята имаше защитен мис.
Какво става, по дяволите, помисли си Рейдж, изкушен да влезе вътре.
После обаче погледна златния ролекс, онзи, който беше подарил на Мери, но който тя бе настояла да си сложи за късмет. Нямаше време да ги попита какво става, както нямаше време и за обяснения за това с Бити.
По-късно, реши той.
Слезе по стълбището, прекоси мозаечния под и се отправи към изхода.
— Успех.
Рейдж спря и погледна надясно. Ласитър беше в билярдната и тъкмо слагаше креда на щеката си.
— За какво говориш? — попита, а когато ангелът просто сви рамене, той поклати глава. — Ти си ненормален…
— Когато те попита как е умрял бащата, недей да увърташ. Тя вече знае, че ти и братята сте го убили. Това е в досието. Ненавижда насилието, но знае, че двете не биха оцелели иначе. Иска да вземете детето. Ти и Мери.
Рейдж почувства как всичката кръв се оттича от главата и се събира в обувките му, и му се прииска да имаше нещо, за което да се хване.
— Откъде… Мери ли ти каза за това? — Макар да му беше трудно да го повярва. — Или Мариса?
— И звярът. Той я прави нервна. Не се опитвай да я успокояваш в това отношение, говориш ли твърде много на тази тема, ще я притесниш. Мери ще се погрижи. Мери ще й каже всичко, което трябва да знае по този въпрос.
— Откъде знаеш всичко това?
Ласитър остави парчето креда настрани и странно оцветените му очи се спряха върху Рейдж.
— Аз съм ангел, забрави ли? Всичко ще се нареди. Просто се дръж… имай вяра, за двама ви с Мери. И то ще се случи.
— Наистина ли? — чу се да пита Рейдж.
— Без лъжа. Може да се ебавам с банята ти, но никога, никога с нещо такова.
Краката на Рейдж се раздвижиха от само себе си и преди да разбере какво прави, вече прегръщаше русо чернокосото копеле с всичка сила.