— … изнеса оттук като багаж, проклет глупако.
По дяволите, помисли си Асейл, преди всичко да потъне в мрак и тишина. Принципите на другите създават само главоболия.
Особено когато се опитваш да се самоубиеш.
68.
Когато се прибра вкъщи след срещата в кафенето, Рейдж се чувстваше като олимпийски шампион.
Рим дори го беше прегърнала в края на интервюто. Това все трябваше да означава нещо, нали?
Първото, което искаше да направи, докато поемаше по стълбището, бе да се обади на своята Мери, но сега бе ред на нейното интервю, така че трябваше да изчака. Е, можеше да се преоблече и да отиде в града на лов и да изгори част от…
Телефонът му се обади в мига, в който стигна до втория етаж и видя, че кралят седи на трона си… вместо да е в къщата за аудиенции, където би трябвало да бъде.
Пренебрегвайки получения есемес, Рейдж се приближи и почука на отворената врата.
— Господарю?
Рот вдигна рязко глава, сякаш изненадан от прекъсването… което беше първият признак, че се бе случило нещо сериозно: братът може и да беше сляп, ала притежаваше инстинктите на най-смъртоносния хищник.
— Подранил си — измърмори Рот. — Срещата ще започне чак след двадесет минути.
— Моля?
— Не получи ли съобщението на Ви?
Рейдж прекрачи прага на бледосинята стая с френски мебели и префърцунено излъчване. Кабинетът, салонът или каквото там беше, бе най-нелепото място за планиране на битки и войни, и стратегии, ала като толкова много неща в имението на Дариъс, това бе традиция, която никой не искаше да промени.
Рейдж потупа гърдите си, където беше извибрирал телефонът, и измърмори:
— Предполагам, че е било това. Какво става?
Рот се облегна в големия, пищно украсен стол на баща си и на пода до него Джордж повдигна въпросително глава, сякаш искаше да знае дали ще ходят някъде, или ще си останат на мястото.
Кралят протегна ръка и го погали.
— Ще научиш много скоро заедно с останалите. Измъчва ли те нещо, братко? Усетих, че мина по-рано, докато говорех с Ви.
Рейдж се огледа из празната стая.
— Всъщност, да.
— Говори с мен.
Историята се изля на откъслеци: Бити, майка й, Мери, той, понтиакът… да, по някаква причина това, че момиченцето харесваше колата му, също намери място. Разказа му и за интервюто с Рим, за това, че в момента Мери водеше своето, че се нуждаеха от неговото одобрение.
Дрън, дрън, дрън.
Когато съществителните и глаголите му свършиха, установи, че беше обикалял из стаята и в крайна сметка се беше озовал в стола срещу трона, а фигурите и свещените символи, резбовани върху огромното писалище, което ги разделяше, сякаш бележеха разликата в положението им.
И все пак, когато кралят се усмихна, Рейдж имаше чувството, че двамата са напълно еднакви.
— Имаш го, братко. Всичко, от което се нуждаеш, е твое. А ако социалната работничка иска да разгледа имението, нека заповяда. Фриц ще я доведе.
Рейдж тъкмо издишваше огромна доза напрежение, когато Бъч и Фюри се появиха в стаята.
— Благодаря ти — каза той. — Толкова ти благодаря.
— Доста път извървя, откакто беше онзи задник, когото познавах и търпях някога.
Когато Рот му протегна черния си диамантен пръстен, Рейдж стана и се наведе над него, за да го целуне.
— Да, всички извървяхме дълъг път…
Докато се изправяше, усети как някой го шляпна по задника толкова силно, че едва не се просна по лице върху бюрото. Обърна се рязко и видя Ласитър да се усмихва.
— Извинявай — заяви ангелът. — Беше по-силно от мен.
Рейдж оголи вампирските си зъби.
— Лас, сериозно, възможно ли е изобщо да бъдеш по-дразнещ?
Копелето допря показалец до брадичката си и я потупа, отметнал глава назад.
— Хмм, не знам. Но съм навит да опитам.
— Кълна се, някой ден…
Само че не беше вярно. Нищо нямаше да направи. Проблемът с настоящия носител на титлата „Най-голям задник“ бе, че всъщност беше невъзможно да го мразиш наистина. Не и когато той редовно доказваше, че зад цялото това дразнещо държание се крие наистина стабилен тип.
Останалите от Братството също се появиха и заеха обичайните си места из стаята. Докато се настаняваше на един от диваните заедно с Бъч, Рейдж осъзна, че някой липсваше.
А, не, ето го и Вишъс. С Пейн до себе си.
Един поглед към мрачните им лица и Рейдж изруга под носа си. И не беше само той.
Вратите се затвориха и всички притихнаха…
Преди някой да успее да каже каквото и да било, Зейдист нахълта в стаята и всички се сепнаха.
— Какво, по дяволите, се е случило с теб? — попита Ви.