Върна се в спалнята като се клатушкаше, заради размерите на превръзката, но общо взето се чувстваше много по-укрепнала.
— Как сме, мъничета?
Въпреки че беше изтощена, всеки път щом станеше, отиваше да ги нагледа и беше просто вълшебно — дори през плексигласа те като че ли я чуваха и разпознаваха, обърнали малките си главички по посока на гласа й.
— Лирика, по-добре ли дишаш вече? Да? Мисля, че е така.
Преди няколко часа момиченцето имаше малко затруднения и машината автоматично бе усилила подавания въздух в отговор на пониженото ниво на кислород в кръвта й. Сега обаче, според мониторите, които Лейла четеше не по-зле от някой лекар, всичко беше наред.
— Ами ти, господин Мъж? О, ти се справяш наистина добре.
Върна се в леглото, изтегна се и сложи ръце върху все по-плоския си корем. Невероятно бе да види как той спада с всеки изминал час; благодарение на всички тези хранения, тялото й укрепваше невероятно бързо.
Куин и Блей бяха толкова щедри с вените си, дотам, че бе убедена, че скоро нямаше да имат достатъчно кръв за себе си.
Въпреки това все още й предстоеше период на възстановяване. Доколкото разбираше, при човешките жени той отнемаше по-дълго, макар бременността им да беше по-кратка. При вампирите, макар да траеше по-малко, все пак имаше доста неща, хормонални и не само, които трябваше да си дойдат на мястото, преди всичко да тръгне нормално.
Интересно, беше искала да си върне тялото, ала сега се чувстваше някак самотна, да бъде самичка в кожата си.
На вратата се почука.
— Влез.
Посетителите бяха добре дошли. Посетителите й помагаха да си почине от въпросите, които бръмчаха в главата й, въпроси за това какво трябваше да направи за ситуацията с Кор…
Тормент и Есен пристъпиха колебливо в стаята, и, о, господи, изражението върху лицето на брата, когато тъмносините му очи се спряха върху малките… Такава болка. Такава скръб за онова, което бе изгубил.
И въпреки това се усмихна, когато погледна към нея.
— Здравей, мамен. Изглеждаш наистина добре.
Лейла наклони глава и отвърна на усмивката му.
— Прекалено си мил. Здравей, Есен.
Есен се приближи и докато я прегръщаше, Лейла се вгледа изпитателно в лицето на Тор, търсейки черти, които да го свързват с неговия полубрат.
Те бяха толкова малко. Ала цветът на очите бе съвсем същият. Как така не го бе забелязала преди?
Та нали двамата с Кор бяха плод на едни и същи слабини.
— Дойдох, за да ти предложа вената си — дрезгаво каза Тор. — Получих разрешение от твоите мъже да го сторя. Но естествено, ако предпочиташ да използваш единствено тях, ще те разбера.
— О, не. Няма такова нещо и ти благодаря. Тревожех се, че вземам твърде много от тях.
Погледът на Тор отново се спря на малките.
— Може да отидете да им се представите, ако искате — предложи Лейла меко.
Есен и нейният мъж се приближиха до кувьозите и дълго останаха там, загледани в малките създания вътре.
— Винаги съм се чудил какво ли би било да имам кръвен брат или сестра — отбеляза Тор.
Стараейки се да говори спокойно, Лейла попита:
— Нямаш ли?
Тор поклати глава.
— Баща ми без съмнение е разхвърлял семето си надлъж и шир, както се казваше някога, но никога не съм срещнал някого.
Досега, помисли си Лейла.
— Тормент, трябва да…
— Ала достатъчно за мен. — Той се обърна решително. — Нека се погрижим за теб. Както казва Есен, истинска благодат е да можеш да помогнеш някому.
Докато жената на брата се усмихваше и казваше нещо в отговор, Лейла потъна в мислите си.
Няма да издържа така още дълго, помисли си, докато Тор навиваше ръкава си.
69.
На следващата вечер Мери не бе сигурна с кого да спори… И когато взе тринадесетгодишното момиче на задната седалка на понтиака, това беше адски красноречив коментар за двестагодишния мъж зад волана.
— Казвам само, че според мен бихме могли да изчакаме мъничко. Нали се сещаш… — Като например две-три години? — ще ти бъде трудно да достигнеш педалите.
Бити вдигна очи към огледалото за обратно виждане.
— Но той каза, че можем да нагласим седалката, нали?
— Моля те, Мери — мрънкаше и Рейдж. — Хайде де, какво е най-лошото, което би могло да се случи?
— Да не започвам изобщо…
— Моооооооооооооля те — обади се Бити. — Наистина ще карам внимателно.
— О, погледни. — Рейдж даде мигач и зави към един търговски център, с агенция за недвижими имоти на ъгъла и цял куп шикозни на вид магазини. — Ако минем там отзад, бас държа, че има предостатъчно място.