С него никога не можеше да си сигурен.
Той приклекна пред момиченцето и му протегна ръка.
— Как разбра кой съм, Бити?
Детето се здрависа с него и посочи към Рейдж.
— Той ми разказа за теб. Разказа ми за всички… я чакай, откъде знаеш името ми? Той да не ти е разказал за мен?
Ласитър погледна и тримата и докосна момиченцето по бузата.
— Мъничката ми, видях този момент в мига, в който за първи път срещнах новите ти мамен и татко…
— Не — намеси се Мери. — Не ме наричай мамен. Това бе Аналай. Аз не съм мамен, просто Мери. Не се опитвам да заема ничие място.
— Имаш толкова странни очи — прошепна Бити. — Красиви са.
— Благодаря ти. — Ангелът наклони глава. — Аз винаги съм тук, Бити. Ако имаш нужда от нещо, просто ме потърси и то ще бъде твое. Мисля, ще откриеш, че това важи за повечето от обитателите на тази къща.
Момиченцето кимна и Ласитър се изправи. А после Рейдж остави един от куфарите на пода и двамата мъже се потупаха по раменете, Ласитър — с по-добра координация, защото виждаше.
— Слушай, Бити — каза Мери, докато ангелът се връщаше при дистанционното. — Имам идея къде да се настаним и тримата, но не знаехме, че ще дойдеш тази вечер, така че, ако си съгласна, ще останеш в спалнята до нашата. Ако имаш нужда от нас, ще бъдем…
И точно в този момент избухна водната битка.
Зад позлатените перила на втория етаж се появиха Джон Матю и Куин с водни пистолети в ръце. Без предупреждение Куин се метна от балкона, дематериализирайки се точно преди да е приключил десетметровия си полет, разпльоквайки се като яйце върху мраморния под.
Джон не остана по-назад, хързулвайки се по дупе по парапета, смеейки се без глас.
И двамата спряха в мига, в който видяха Бити.
— Куин! — възкликна тя. — С едно зелено и едно синьо око!
Братът погледна слисано момиченцето, докато се приближаваше, извисявайки се над него.
— Да, така се казвам, а коя… О, господи! Рейдж и Мери! Вашето момиченце! Успели сте!
Мери получи мечешка прегръдка. Задушаваща мечешка прегръдка. Спираща дъха и трошаща костите мечешка прегръдка от новия баща. А после Джон Матю заговори на езика на знаците.
— Ти си Джон Матю! — Бити се взря в пръстите му. — Какво казва… чакай, какво? — А после вдигна очи към огромния воин и каза: — Трябва да ме научиш на това. Ако ще живея тук, трябва да ме научиш на това.
И ето че Джон Матю също се разтопи. Толкова, че пръстите му отказаха да го слушат… което беше немият вариант на заекване.
И, господи, Бити беше невероятна, толкова открита и дружелюбна и храбра, като се имаше предвид всичко, което беше преживяла.
Мери разтърка средата на гърдите си. О, да, помисли си, в момента се къпеше в солидна доза майчинска гордост и то бе по-хубаво от милион чаши вино. Пък и никакъв махмурлук.
— Пак ли си сляп? — попита Куин.
— Аха. Опитах се да изям едни човеци.
— Опита се? Онзи твой звяр да не е на диета?
Всички се смееха, когато някой излезе изпод стълбището. Начаса бъбренето спря, сякаш най-новата поява ги беше разтревожила.
Зейдист беше в кожено бойно облекло, препасал оръжия през гърдите и бедрата, под мишниците си…
Въпреки външния му вид, Бити се откъсна от тях и отиде право при белязания мъж, износената й, ушита на ръка рокличка — набрана под онова нейно грозно черно палто.
Зи се закова на място, както бяха направили и останалите… сякаш бе видял призрак. А после се огледа объркано наоколо.
— Ти си Зейдист — изчурулика Бити. — Имаш дъщеричка… може ли да се запозная с нея? Много бих искала да се запозная с нея, моля.
В отговор, движейки се подчертано бавно, Зейдист се отпусна на нейното ниво. И дълго се взира в нея, сякаш тя бе някакво диво създание, оказало се неочаквано питомно.
— Името й е Нала — каза дрезгаво. — Дъщеря ми е много по-малка от теб. Наистина би й харесало да си има по-голяма сестра, ако ти би искала да я научиш на разни неща.
— О, да. Наистина бих искала.
— Какво държиш в ръцете си, мъничката ми?
Бити погледна надолу и Мери затаи дъх.
— Това е моята мамен. Тя почина. Ето защо Мери и Рейдж ще ми станат настойници. Надявам се обаче да остана тук за постоянно. Наистина ги харесвам.
Просто така. Обяснението беше простичко и сърцераздирателно… и накара всички възрастни да запримигват, мъчейки се да преглътнат сълзите си.
Зейдист наведе глава, жълтите му очи грееха.
— Моите съболезнования за загубата ти. И добре дошла в нашия дом… който вече трябва да наричаш и свой.
Бити наклони глава на една страна и го погледна.