— Харесваш ми. Ти си мил.
Часове по-късно, след като настаниха Бити в съседната спалня, Рейдж и Мери се отправиха към собствената си стая.
Той все още беше сляп като къртица, но изобщо не го беше грижа колко пъти си удари пръста на крака или чукна лакът в някоя врата — Бити беше под същия покрив, под който бяха двамата с Мери, така че всичко в неговия свят беше наред. И, човече, тя беше успяла да вземе ума на всички.
Въпреки че бе дребно момиченце във внушително имение, пълно с вампири, които никога не бе срещала, тя беше поздравила всекиго по име и им се бе представила, като се усмихваше и смееше. През цялото време притискаше урната на майка си до себе си и то бе изглеждало правилно, не зловещо.
Нейната мамен бе част от нея и винаги щеше да бъде… и господи, Мери наистина уважаваше това.
Сякаш нещо можеше да го накара да я заобича още повече? Господи.
— Не мога да повярвам, че имаме дете — каза, когато неговата шелан го отведе в банята и изстиска паста за зъби върху четката му. — Ние сме родители. Имаме… дете. И, съжалявам, може би вече съм пристрастен, но колко е фантастична, а? Видя ли Рот? Влюби се в нея. Според мен иска М. Р. да се ожени за нея.
— Е, тя е силна. Умна. Кой не би искал да…
Изневиделица гневно ръмжене се надигна от гърдите на Рейдж и повдигна горната му устна… а звярът се раздвижи на гърба му, сякаш търсеше начин да излезе.
И това още повече се влоши, когато си представи някакъв мъж, застанал до Бити с цял куп гениални идеи в…
— Рейдж. Престани. Рано или късно, тя най-вероятно ще иска да излиза с някого…
— Само през шибания му труп някой ще докосне дъщеря ми…
— Рейдж, поеми си дълбоко дъх. — Тя го потупа по рамото, сякаш успокояваше лъв. — Напълно нормално е момиченцата да пораснат и да искат да се обвържат…
— Не. Тя няма да ходи по срещи. Никога.
Мери се разсмя.
— Знаеш ли, това би било наистина забавно, ако не се притеснявах, че си донякъде сериозен.
— Напълно съм сериозен.
— Пак се започва — въздъхна Мери. — Кълна се, с Бела ще трябва да ви запишем в някоя група за терапия, теб и Зейдист.
— Да! — заяви Рейдж. — Моят брат знае точно как стоят нещата. Солидарност между бащи…
Мери прекъсна тази тирада, като натика малката планина от паста за зъби в устата му.
— Млъквай и си мий зъбите, миличък. Ще говорим за това след преобразяването й. След дванадесет-петнадесет години.
— Бджаеху хасдпи книджил.
— Какво беше това?
— Нищо няма да се промени.
Само че беше добро момче и послушно си изми зъбите. След което двамата с Мери си взеха душ… където се случиха разни неща…
КОИТО МУ НАПОМНИХА ТОЧНО ЗАЩО НЯМАШЕ ДА ИМА НИКАКВИ СРЕЩИ. НИКОГА.
Когато най-сетне лежаха в голямото си легло, Рейдж намести своята възлюбена до себе си и изпусна дъха си с въздишка, която трая около век и половина.
— Лампите угасени ли са? — попита след миг.
— Ммм-хммм.
Той я целуна по главата.
— Защо най-хубавите неща все се случват, когато съм сляп? Бях сляп, когато те срещнах. А сега… тя е тук и аз съм сляп.
— Вероятно е твоята версия на талисман за късмет.
Рейдж се взря в празнотата над главите им, докато Мери се прозяваше толкова силно, че челюстта й изпука.
Вече заспиваше, когато клепачите му отново се отвориха.
— Мери?
— Хмм-ммм.
— Благодаря ти — прошепна той.
— За какво?
— За това, че ме направи баща.
Мери повдигна глава от сгъвката на ръката му.
— За какво… Не аз направих това.
— Определено ти беше тази, която ни даде семейството ни. — По дяволите, щеше му се да може да я види. Вместо това трябваше да се задоволи със спомена за красивото й лице… добре, че беше прекарал толкова време, съзерцавайки своята шелан.
— Изцяло ти беше тази, която ме направи баща, аз умирах на онова бойно поле и ти ме спаси. Ако не го беше сторила, никога нямаше да имаме Бити, защото щяхме да бъдем в Небитието, а тя щеше да остане тук долу, сама. Ти направи така, че това да се случи. И не става дума само за това, че ми спаси живота. Беше до Бити от мига, в който тя загуби родния си баща, не се отдели от нея и когато първо братчето, а после и майка й починаха. Работеше с нея и й помогна да излезе от черупката си. А после, когато решихме да опитаме това, ти задейства цялата процедура и се погрижи всичко да бъде направено както трябва. Помогна ми със съвета за интервюто. Съсредоточи се върху Бити. Ти… ти си тази, която направи така, че всичко това да се случи, моя Мери. Ти ме дари с дъщеря, дори и да не бе с утробата ти. И това е най-големият дар, който една жена може да даде на мъжа си. Така че… благодаря ти. За семейството ни.