Излязоха заедно от стаята и се сляха с потока от други хора, които се спуснаха по великолепното стълбище, минаха през скритата врата и поеха по подземния тунел.
— Толкова е дълъг — каза Бити, докато вървеше между тях. — Тунелът е толкова дълъг.
— Мястото е наистина голямо — измърмори Рейдж.
— Никой никога ли не се губи?
Мислите му се насочиха към Ласитър.
— Не — изръмжа. — Всички винаги успяват да намерят пътя обратно. Особено падналите ангели с отвратителен вкус за телевизия.
— Засегнат съм от тази забележка — обади се Ласитър от задната част на групичката.
През складовото помещение. През кабинета. В спортната зала, обляна в светлината на стотици свещи.
До двукрилата врата, Лейла, Куин и Блей стояха до кувьозите, които бяха преместени в залата и украсени с бял плат за този свещен случай… и които щяха да бъдат върнати обратно в стаята на Лейла веднага щом това приключеше. До тях, седнал в инвалиден стол и облечен в костюм и вратовръзка, беше Лукас, член на семейството, макар и безмълвен.
Тази традиция бе от жизненоважно значение за вампирите и тъй като според медицинския екип новородените бяха достатъчно стабилни, не можеше да бъде отлагана повече.
Все пак, всичко тънеше в мрак и никой не говореше, за да не обезпокои малките.
След като всички в къщата се събраха, включително Трез, Ай Ем и неговата жена, всички Избраници и диретрикс, както и родителите на Блейлок, Рот и кралицата прекрачиха прага с Джордж между тях и М. Р. в ръцете на Рот.
Обикновено се държаха дълги речи, но заради малките, Рот беше кратък.
— Събрали сме се тук тази нощ, за да приемем в редиците си кръвния син и кръвната дъщеря на брата от Братството на черния кинжал Куин, син на Лохстронг, и Избраницата Лейла, дъщеря на Примейла и Избраницата Хелена, и осиновения син и осиновената дъщеря на Блейлок, кръвен син на Рок и Лирика. Нека тези малки бъдат здрави и силни, и дълголетни, свидетелство за обичта на своите бащи и майка. Сега аз, като крал, давам на това момиче — Рот протегна ръка и Бет го отведе до малкото момиченце— името Лирика, в чест на баба й по линия на баща и Блейлок.
Майката на Блей подсмръкна и Куин и Блей я прегърнаха, а Рот положи ръка върху другия кувьоз.
Из събралото се множество се надигна прилив на енергия и Рейдж поклати глава, удивен, че може да види това с очите си.
С десница върху кувьоза на малкото момченце, Рот заяви:
— В чест на положението на бащата на това малко, бях помолен да му дам име на брат. Разгледах отправената ми молба и я намерих за основателна. Ето защо избирам достойното име Рампейдж.
Одобрително ръмжене се надигна от братята и Рейдж с нищо не им отстъпваше — защото знаеше, че така приветстват момчето в редиците си.
Направиха го както трябва, помисли си. По стария начин. По правилния начин. По начина, който почиташе традициите.
Рампейдж.
Беше добро, старо име.
Със сина си в ръце и своята шелан до себе си, Рот постави свещените червени и черни панделки на Първото семейство върху бялата материя, с която бяха поръбени кувьозите.
А после, един по един, всички сториха същото. Всяко семейство се приближи заедно: Фюри и Кормия, и Зи, Бела и Нала отидоха след Рот и Бет, последвани от Ви и Джейн, Пейн и Мани, Рив и Елена, Джон Матю и Хекс.
Когато дойде техният ред, Рейдж се усмихна на своите момичета и те също се приближиха до кувьозите. Трудно бе да не се разчувства, когато три ръце се протегнаха с цветовете на неговия род, първо към воланите на Лирика, а после и на Рампейдж. А след това тримата отидоха и прегърнаха членовете на семейството.
Толкова много обич.
Навсякъде.
На ред бяха Избраниците, а после Трез и Ай Ем, и кралицата на Ай Ем положи по един рубин от Територията върху всеки от кувьозите. След тях се приближиха догените и техните панделки бяха по-тънки, но не по-малко важни.
Невероятно бе колко много се беше променило всичко от онази първа нощ, в която се бе опитал да накара Мери да му говори.
Тогава тя му беше отговорила с нищо, повтаряйки го отново и отново.
Интересно бе, че бе избрала точно тези думи. Защото през тези последни години, тя му беше дала абсолютно, изцяло… всичко.
74.
Беше страхотно парти.
Когато най-сетне успя да поседне в подножието на голямото стълбище, Мери се беше запъхтяла, на лявата й пета беше излязъл мехур и тя знаеше, че по-късно цялото й тяло щеше да е схванато. Ала танците… танците.
Музиката, избрана от Ви (рап и хип-хоп), вдъхновяваше най-различни акробатични изпълнения и тя с гордост забеляза, че благоверният й се вихреше като за световно. Бити по нищо не му отстъпваше — плътно до него, тя усвояваше движенията му, смееше се, хапваше, пиеше газирано.