И приглушените звуци на битката.
Лумна ярка оранжева светлина.
През мъглата на болката Асейл се намръщи, а после потръпна. Лицето, осветено от пламъчето на ръчно свитата цигара, не беше на никой от братовчедите му.
— Колко лошо си ранен? — попита братът Вишъс, издишвайки невероятно уханен дим.
— Ти ли си бил?
— Да ти приличам на Дядо Коледа?
— Не очаквах спасител като теб. — Асейл направи гримаса и избърса уста в ръкава на якето си. — Извинявай за панталона ти.
Ви сведе поглед към краката си.
— Имаш нещо против черни кожени дрехи?
— Повърнах върху тях…
— Мамка му!
— Е, предполагам, че ще се изпере…
— Не, задник такъв, то идва насам. — Ви кимна към един мътен прозорец. — По дяволите!
И действително, отвън долетя тропотът от тежките стъпки на дракона, надигаща се буря, която идваше към тях.
Асейл запълзя по пода, търсейки място, където да се скрият. Дрешник. Баня. Изба. Нищо. Вътрешността на постройката беше празна, ако не се брояха двете подпорни колони и гредите, гниещи от години насам. Слава на Скрайб Върджин, че самата постройка беше тухлена и изглеждаше достатъчно здрава, за да издържи…
Покривът се вдигна и се пръсна на трески, които се посипаха като дъжд, циментови покривни плочи се сгромолясаха на пода, сякаш заслонът оповестяваше собствената си гибел с аплодисменти. Свеж нощен въздух измести миризмата на застояло, ала това едва ли можеше да се нарече облекчение, като се имаше предвид на какво се дължеше.
Звярът по всяка вероятност не беше вегетарианец. Но очевидно не се тревожеше и за приема си на фибри: изплю стария дървен покрив, наведе се и пастта му зейна, отприщвайки рев, който ги връхлетя като вълна.
Нямаше къде да бягат. Чудовището се извисяваше над сградата, готово да нанесе удар на онова, което очевидно бе на път да се превърне в неговия обяд. Нямаше къде да се скрият. Нямаше как да се защитят.
— Върви — каза Асейл на брата, докато огромните влечугови очи се присвиваха, а муцуната избълва дъх, горещ и зловонен като контейнер за боклук през лятото. — Дай ми оръжието си. Аз ще му отвлека вниманието.
— Няма да те изоставя.
— Аз не съм един от братята ти.
— Ти ни даде адреса на това място. Донесе ни главата на главния лесър. Няма да те изоставя, задник такъв.
— Каква галантност. И какви комплименти. Караш ме да се изчервявам.
Звярът отново изрева и отметна глава назад, сякаш се готвеше да си поиграе с тях, преди да ги изяде. Асейл си помисли за търговията си с наркотици… за пристрастеността си към кокаина…
За човешката жена, в която се беше влюбил и която бе оставил да си отиде. Защото тя не би могла да преглътне начина му на живот, а той бе прекалено оплетен в него, за да престане, дори заради нея.
Той поклати глава срещу брата.
— Не, не заслужавам да бъда спасен. Бягай.
Застанала до печката в старата кухня в „Убежището“, Мери отново и отново разбъркваше супата с лъжица от неръждаема стомана и гледаше как набъбналото фиде с формата на звездички се върти заедно с парченцата бяло месо и кубчетата моркови. Тенджерката беше най-малката, която имаха в къщата. Бульонът беше жълт и сладката миризма й напомняше за обикновените заболявания, които беше имала като дете — настинки, грипове, ангини.
6.
Пилешка супа „Кембъл”.
Застанала до печката в старата кухня в „Убежището“, Мери отново и отново разбъркваше супата с лъжица от неръждаема стомана и гледаше как набъбналото фиде с формата на звездички се върти заедно с парченцата бяло месо и кубчетата моркови. Тенджерката беше най-малката, която имаха в къщата. Бульонът беше жълт и сладката миризма й напомняше за обикновените заболявания, които беше имала като дете — настинки, грипове, ангини.
Не сериозни болести като рак.
Или множествената склероза, отнела живота на майка й.
Купичката, в която изсипа супата, беше кремава, с жълта ивица по края. Извади чиста лъжица от чекмеджето, заобиколи кухненския плот и отиде до голямата, грубо издялана дървена маса.
— Заповядай — каза на Бити. — Ще ти донеса солени бисквити.
Сякаш трагедията бе нещо, което би могъл да надмогнеш за двадесет и четири часа, ако просто пиеш достатъчно течности.
Е, поне простичко ястие като това надали можеше да навреди. А щом Бити се нахранеше, Мери щеше да помоли някой друг от персонала да я наглежда… докато самата тя намереше терапевт за себе си.
Когато се върна от килера с пакет бисквити, Бити тъкмо опитваше супата и Мери се настани от другата страна на масата, за да не я притеснява.