— Трябва да му помогнеш!
Аленото петно… беше насред гърдите му.
Нейният хелрен може и да имаше силно сърце… но то не беше неуязвимо.
Какво се беше случило?
7.
Вишъс пръв стигна до брата, когато Рейдж се появи от плътта на дракона… и видя, че положението бе станало още по-ужасно. Рейдж не помръдваше, не отвръщаше на своята шелан. Кожата му имаше сивия цвят на гранитен надгробен камък, гърдите му бяха поаленели от кръв.
И това бе само върхът на айсберга. Истинският проблем бе колко от тази кръв се беше събрала в гръдната му кухина.
— Помогни му! — Мери сложи ръце върху раната и я притисна, сякаш се опитваше да спре кръвта. — Помогни му, о, господи, Ви…
Добрата новина бе, че мобилната операционна вече спираше; Джейн също беше тук, прехвърлила се от своя автомобил в този на Мани и ето че двамата хирурзи вече тичаха към тях, понесли черни чанти с медицинско оборудване.
— Вече са тук — опита се да я успокои Ви. Не че двамата лекари можеха да направят кой знае колко.
— Простреляха ли го? Мисля, че са го простреляли… о, господи…
— Знам, знам. Ела, направи им място да го прегледат…
Мери поклати глава, съпротивлявайки се на това да я издърпат настрани.
— Той умира…
— Дай им място да работят. Ела.
По дяволите, вината беше негова. Ако не му беше казал… ала какво друго би могъл да стори, по дяволите? Беше получил видението и ето че то се сбъдваше, тук и сега: Рейдж, легнал по гръб на земята, гол и облян в кръв, докато самият той държеше Мери, която се съпротивляваше и ридаеше.
— Прострелна рана в гърдите — обясни Ви. — Вероятен сърдечен кръвоизлив с тампонада и плеврален излив.
Господи, щеше му се да може да запуши ушите на Мери, докато говореше, но не беше като тя да не знаеше какво става.
Без да губят нито миг, лекарите се заеха да проверят жизнените му показатели, докато Елена изскачаше от мобилната операционна, заедно с носилката.
Вишъс улови погледа на своята шелан, докато тя слушаше ударите на сърцето на Рейдж и когато я видя да поклаща глава, разбра, без да са нужни никакви думи, че подозренията му са самата истина.
Мамка му.
— Какво правят? — мълвеше Мери. — Какво ще направят?
Ви я притисна още по-силно до себе си, докато тя брътвеше до рамото му, извърнала глава към своя хелрен.
— Ще му помогнат, нали? Ще го спасят… Нали?
Между Мани и Джейн прехвърчаха медицински термини и Ви затвори очи за миг, разбрал какво казват. Когато отново повдигна клепачи, видя Мани да поставя тръбичка в гърдите на Рейдж, за да изтегли течността, събрала се около дробовете му, докато Джейн извършваше перикардиоцентеза с игла, която сякаш беше дълга колкото ръката й.
Нещо, което правиш, когато нямаш друг избор.
Обикновено това бе процедура, която се извършваше с помощта на ултразвук, ала Джейн нямаше друг избор, освен да го направи слепешком между петото или шестото ребро.
Ами ако преценеше погрешно? Ако проникнеше прекалено навътре?
Мери все така се дърпаше в ръцете му.
— Какво правят…
— В сърдечен арест е — излая Мани.
— Рейдж!
Елена вече беше там, с лопатките, но каква полза от тях, когато си имаха работа с толкова масивна загуба на кръв? По дяволите, дори ако тръбичката и иглата си свършеха работата, нищо от това нямаше да поправи травмата на сърцето. Единственият шанс на Рейдж да оцелее, бе да го включат на изкуствено сърце, така че Джейн да може да извърши своята магия и да поправи каквото и разкъсване или дупка да имаше, в безкръвна и неподвижна среда.
Изведнъж всичко сякаш мина на забавен каданс — Рейдж отвори очи, пое си дъх с усилие… и обърна лице към Мери.
Побелелите му устни се раздвижиха.
Мери се задърпа, за да се отскубне от Вишъс, и той я пусна. За бога, та това може би бе последният й шанс да говори със своя хелрен. Да се прости с него. Да се уговорят да се видят от другата страна.
Вишъс се намръщи, видял отново майка си върху онова легло.
Гледай да си удържиш на обещанието, помисли към небесата. Вземи се в ръце и се погрижи за тези двамата.
Мери коленичи до главата на Рейдж и доближи ухо до устата му. Това, че медицинският персонал се отдръпна, несъмнено не й направи никакво впечатление, но Вишъс знаеше какво означава — нищо хубаво. Сърдечният ритъм, който следяха толкова внимателно, не се стабилизираше. Кръвното налягане не се покачваше. Кръвоизливът не отслабваше. А тръбичката и иглата изобщо не бяха сторили достатъчно.