То беше по-силно от нея.
Задържа го между палеца и показалеца си, така че братята и лекарите, и бойците да могат да го видят… тъй като Рейдж все още беше сляп. А после седна върху изпънатите крака на своя хелрен и улови лицето му между дланите си.
— Мери…?
— Тук съм. — Тя приглади косата му назад. — Ти също.
Той начаса се успокои, усмивка подръпна крайчетата на устните му.
— Моята Мери?
— Да… тук съм.
И ето че тя плачеше толкова силно, че ослепя, също като него. Ала това нямаше значение. Незнайно как, звярът беше успял и…
— Мери, аз…
— Знам, знам. — Тя го целуна. — Обичам те.
— Аз също. Само че ще повърна.
И с тези думи той я отмести нежно от опасната зона, извърна се настрани и повърна право върху тежките ботуши на Вишъс.
8.
Ама че начин да се завърнеш от мъртвите.
Докато Рейдж драйфаше мощно, мозъкът му сякаш се беше превърнал в бъркани яйца…
Добре, определено не беше добра идея да мисли за яйца в каквато и да било форма.
Втори пристъп на повръщане разкриви тялото му от глава до пети и докато оставяше червата си да си кажат думата, чу сухия глас на Вишъс над главата си:
— Определено не ми е нощ — измърмори братът. — Определено не ми е нощ с повръщането.
Ъ?, мина през ума на Рейдж за миг, преди да престане да мисли за това. Единственото, което имаше значение, освен факта, че отново бе в състояние да диша и да говори, бе неговата Мери. Протегна ръка, опитвайки се да я намери и тя сграбчи дланта му, прегръщайки го, притискайки го до себе си, едновременно успокоявайки го и вдъхвайки му енергия.
В мига, в който я докосна, объркването започна да се отцежда от тялото му.
Не, не беше точно така. Нямаше представа как от прага на Небитието, пред което се беше озовал, изправен пред избор, пред който бе поразен да се намери, макар да си беше давал сметка, че умира… отново беше в тялото си и чуваше съвършения глас на Мери, кристално ясно, без пращенето на страх и болка.
Тази загадка все още не беше изяснена, но Рейдж не го беше грижа. Стига само Мери да беше до него, нищо друго…
— Пострадали? — избъбри той. — Има ли пострадали?
Дали звярът…?
— Всички са добре — успокои го тя.
— Съжалявам, че повърнах. — Господи, слепотата след като звярът се повеселеше, беше ужасна… но определено беше за предпочитане пред това никога вече да не се събуди. — Съжалявам…
— Рейдж, трябва да те качим в мобилната операционна. И не, няма да те оставя. Джейн просто ще провери жизнените ти показатели, а после ще те отведем оттук. Не е безопасно.
А, да. Намираха се в училищния двор, на бойното поле, където несъмнено бяха мишени…
Спомените изригнаха в главата му като взрив. Разправията с Ви… Как се беше втурнал на бойното поле…
Куршумът в сърцето му.
Вдигна свободната си ръка към гърдите, опитвайки се да открие дупка, да напипа кръв… и усети, че под лепкавата влага по тялото му… няма никаква рана.
Само едно странно място в средата, от което струеше топлина.
И тогава се появи сърбежът. Тръгна от мястото над сърцето му, мина през ребрата от едната страна на тялото му, погъделичка го под мишницата и се настани в средата на гърба му.
Беше звярът, връщащ се на мястото си. Но защо?
Още едно „Ъ?“ в дългия списък с въпроси.
— Мери — каза той в слепотата си. — Мери…?
— Всичко е наред… нека просто да се махнем оттук и когато сме в безопасност, ще ти обясня всичко… или поне ще ти кажа онова, което знам.
През следващия час неговата шелан удържа на обещанието си. Но нима някога го беше разочаровала? Нито за миг не се откъсна от него — докато го слагаха на носилка и го откарваха оттам в мобилната операционна на Мани, която друсаше, прекосявайки училищния двор, а после се понесе гладко по магистралата, докато минаваха през охранителните порти на имението на Братството, докато най-сетне стигнаха до една от стаите в клиниката.
Пътуването го изтощи… в което нямаше нищо чудно, при положение че прекара по-голямата част от него, като повръщаше парчета от лесъри, давейки се с вонящата им черна кръв. И интересно — обикновено понасяше тези последици, вбесен и изгарящ от нетърпение те да отминат. Ала тази вечер… Беше просто адски благодарен, че е жив и изобщо не му пукаше дали е на път да си изповръща червата.
Тази нощ ще умреш.
По дяволите, Вишъс никога не грешеше. Само дето Рейдж незнайно как беше опровергал предсказанието му и се беше върнал от Небитието: по някаква причина, по някакво чудо, беше жив… и не мислеше, че е защото Скрайб Върджин му беше направила услуга. Веднъж вече беше ударил джакпота с нея, когато тя спаси Мери, пък и през последните години Майката на расата бе напълно откъсната от всичко, като онзи изкукуригал стар роднина, от когото все гледаш да стоиш по-надалеч.