Значи брат му беше сгрешил? Краткият отговор бе „да“, след като в момента лежеше в болнично легло, вместо върху някакъв облак в небесата.
Но защо?
— Ето — обади се неговата Мери. — Имам това, от което се нуждаеш.
Което беше вярно по толкова много начини, помисли си Рейдж, докато обръщаше глава по посока на гласа й. Когато усети цял куп балончета да се пукат под носа му, потръпна от облекчение.
— Благодаря ти — смотолеви, защото се боеше, че ако се опита да говори по-ясно, отново ще започне да драйфа.
Изпи шипящата течност в чашата и се отпусна тежко върху възглавницата… а после звукът от оставянето на чашата и усещането от тежестта на Мери върху дюшека го накара да се просълзи по някаква тъпа причина.
— Видях Небитието — каза тихичко.
— Така ли? — Тя като че ли потрепери и движението й се предаде на леглото. — Страшно е да го чуя. Как беше?
Рейдж се намръщи.
— Бяло. Всичко беше бяло, ала нямаше източник на светлина. Беше странно.
— Нали знаеш, че щях да те открия. — Тя си пое голяма глътка въздух. — Ако не се беше върнал, щях… Не знам как, но щях да те открия.
Въздишката, откъснала се от него, трая сякаш цял живот.
— Господи, имах нужда да го чуя.
— Нима мислеше другояче?
— Не. Е, освен дето се чудех дали е възможно. Ти трябва да си си мислила същото, иначе не би положила такова усилие да ме спасиш.
За миг се възцари тишина.
— Да — прошепна тя. — Наистина исках да те спася.
— Радвам се, че успя. — И наистина беше така. Честна дума. — Аз, ъъъ…
— Знаеш, че те обичам с цялото си сърце, Рейдж.
— Защо ли това ми звучи като изповед? — Насили се да се засмее. — Шегувам се.
— Наистина ненавиждам смъртта.
Добре, нещо не беше наред. И то не само с него. Тя звучеше някак… съкрушена, което не беше държанието на жена, спасила току-що хелрена си от сигурна смърт.
Буквално.
Рейдж потърси опипом ръцете й и когато ги откри, усети, че треперят.
— Какво друго се случи тази нощ? И не отричай. Усещам чувствата ти.
Не можеше обаче да ги помирише. Носът и хранопроводът му бяха задръстени с вонята на лесъри. На това му се казваше да имаш киселини.
— Не е толкова важно, колкото теб. — Тя се размърда и го целуна по устните. — Нищо не е толкова важно, колкото теб.
Къде си, зачуди се Рейдж наум. Моя Мери… къде си отишла?
— Господи, наистина съм уморен — каза в мълчанието, възцарило се между тях.
— Искаш ли да те оставя, за да поспиш?
— Не. — Рейдж стисна ръцете й и му се стори, че се опитва да се завърже за нея. — Никога.
В тишината на болничната стая Мери изучаваше лицето на Рейдж така, сякаш се опитваше отново да запомни чертите, които нищо не би могло да изличи от мозъка й. Ала всъщност не мислеше за неземната му красота, а търсеше кураж за самата себе си. Или нещо такова.
С професия като нейната, логично бе да се предположи, че ще знае как да се справи с подобни моменти.
Кажи му, мислеше си. Кажи му за Бити и майка й, и това, че се издъни в работата си и се чувстваш като пълен провал.
Проблемът бе, че всички тези изповеди й се струваха ужасно егоистични, като се имаше предвид какво му се бе случило само преди час. Беше като да се втурнеш към някой, претърпял тежка катастрофа, и да започнеш да му обясняваш колко отвратителна нощ имаш, защото са ти лепнали глоба за превишена скорост и си спукал гума.
— Категорично щях да дойда и да те открия. — Докато повтаряше онова, което му беше казала вече, си даваше сметка, че той бе напълно прав — действително се чувстваше така, сякаш има нещо за изповядване. — Наистина. Щях.
Страхотно, сега на нея й се повдигаше.
Само че, господи, как би могла да му каже, че бе положила такова усилие да го спаси, не заради тях и връзката им, нито дори заради братята и трагедията, която загубата му би била за всички в имението, а заради някой друг? Дори ако този някой и проблемите му представляваха благородна кауза? Дори ако този някой беше дете, останало самичко на света?
Просто й приличаше на предателство спрямо тях двамата и живота им заедно. Когато откриеш истинската любов, когато получиш този дар, не вземаш решения на живот и смърт, основавайки ги на нечия чужда ситуация и проблеми. Освен ако не става дума за собственото ти дете, разбира се… а те с Рейдж никога нямаше да имат деца.