Ау. От това болеше.
— Какво боли? — попита Рейдж.
— Извинявай. Нищо. Съжалявам… просто нощта беше дълга.
— Чувството ми е познато. — Той пусна дланите й и разпери огромните си ръце; мускулите му изпъкнаха, хвърляйки остри сенки. — Легни до мен. Накарай ме да се почувствам мъж, а не някакво парче месо… искам да те взема в прегръдките си.
— Не е нужно да ме молиш втори път.
Мери се отпусна на леглото до него, положи глава върху гърдите му, точно над сърцето, и си пое дълбоко дъх. Наситената миризма на обвързването му изпълни въздуха и тя затвори очи, мъчейки се да се освободи от хаотичните обвинения, които се гонеха в главата й, препъвайки се и падайки, като клоуни, които тя изобщо не намираше за забавни.
За щастие, допирът до кожата на Рейдж, топлината на тялото му, жизненото му присъствие, бяха като валиум, без страничните ефекти. Напрежението бавно я напусна и копелетата с гумените носове, грозните перуки и тъпите гигантски обувки избледняха.
Несъмнено щяха да се върнат. Само че не можеше да се притеснява за това сега.
— Отново бие толкова силно — промълви. — Обичам звука на сърцето ти.
Обичаше и равномерното повдигане и спускане на могъщите му гърди.
А и гладката кожа, по която нямаше и косъмче, покриваща солидните яки мускули, също си я биваше.
— Толкова си голям — каза тя, когато протегна ръка и не можа дори да я обвие около тялото му.
Смехът, отекнал в него, бе мъничко насилен. Ала той добави:
— Така ли? Кажи ми колко съм голям.
— Много, много голям.
— Само гърдите ми ли? Или си мислиш и за… други места?
Мери прекрасно познаваше този дрезгав глас, който провлачваше думите… и наистина, когато погледът й се спусна надолу по покритото му с одеяло тяло, видя, че всеки сантиметър от него беше в пълна изправност, въпреки че едва не беше умрял.
Особено едни тридесет сантиметра. Горе-долу.
Погледна към вратата и й се прииска тя да беше заключена. Наоколо беше пълно с медицински персонал. Е, добре, бяха само трима, ала когато се нуждаеш от малко усамотение, и трима са твърде много.
Хълбоците на Рейдж се раздвижиха, отърквайки издайническата издутина в завивките, и той прехапа долната си устна. В отговор, по тялото на Мери се разля топлина. Господи, ненавиждаше тази непривична дистанцираност, появила се между тях, тази едва доловима откъснатост, която усещаше от известно време насам: макар че любовта им не беше отслабнала, те сякаш губеха връзка помежду си… въпреки че си казваха „обичам те“ в правилните моменти, спяха в едно и също легло и не можеха да си представят да бъдат с другиго.
Макар че сега, като се замислеше, кога за последен път си бяха вземали свободна нощ, дори единият от тях? Рейдж беше страшно зает с войната и нападенията над Рот и престола му… а откакто Бити и майка й бяха дошли в „Убежището“, Мери си имаше грижи в работата, които не я напускаха дори когато не беше на работа. По дяволите, тревогата за Бити и Аналай не й даваше мира дори докато спеше.
Всъщност напоследък тя сънуваше момиченцето почти всеки ден.
Твърде отдавна, помисли си Мери. Твърде отдавна двамата с Рейдж не се бяха съсредоточавали един върху друг, не и наистина.
Така че, да, макар да бе просто временно решение и въпреки липсата на достатъчно усамотение, и, да, въпреки факта, че Рейдж бе умрял за миг само преди броени часове… Мери пъхна ръка под чаршафите и бавно плъзна длан по коравия стомах на своя хелрен.
Рейдж изсъска и простена; хълбоците му отново подскочиха, а ръцете му сграбчиха пречките на болничното легло.
— Мери… желая те…
— Удоволствието е мое.
Възбудата му беше огромна и дълга, и кадифеномека, когато Мери я обхвана. Гърлените звуци, които се изтръгваха от него, и миризмата на обвързването му, усилила се още повече, бяха точно онази близост, от която се нуждаеха. Това засягаше само тях двамата, нищо друго нямаше място тук — нито нейната работа, нито неговата, нито нейните тревоги, нито неговият стрес. В това отношение сексът беше като най-добрата четка в света, почистваща прахта и отломките от нормалния живот, които притъпяваха връзката им, оставяща любовта им един към друг свежа и чиста.
— Възседни ме — заповяда Рейдж. — Съблечи се и се качи върху мен.
Мери хвърли поглед към медицинското оборудване около леглото и й се прииска да изругае. По мониторите примигваха цял куп светлинки.
— Ами машините? Положението започва доста да се разгорещява.
— Така е, защото аз започвам доста да се разгорещявам.
— Ако показателите ти се покачат твърде много…