Като по даден знак, сърдечният монитор запищя пронизително. Мери едва успя да извади ръката си изпод чаршафа, когато Елена влетя в стаята.
— Всичко е наред — каза Рейдж на сестрата през смях. — Добре съм… наистина.
— Нека само проверя… — започна Елена, но после спря. И се усмихна. — О.
— Да, о. — Рейдж имаше колосалната дързост да се излегне назад, като лъв, който чака да го нахранят. Дори намигна към Мери. — Така че какво ще кажеш да ме изключиш за малко?
Елена се изкиска и поклати глава, натискайки няколко копчета на монитора, за да го върне в нормален режим.
— Няма начин. Не и докато не те стабилизираме още малко.
Рейдж се наведе към Мери и прошепна:
— Аз пък искам ти да ме дестабилизираш.
Елена се отправи към вратата.
— Аз съм в операционната, ако имате нужда от мен. Каним се да оперираме.
Рейдж се намръщи.
— Кого?
— Има едно-две наранявания. Не се тревожи, нищо сериозно. Бъдете послушни, вие двамата, става ли?
— Благодаря, Елена. — Мери помаха на медицинската сестра. — Ти си върхът.
В мига, в който вратата се затвори, Рейдж понижи глас:
— Изключи ме.
— Какво?
— Или ти ще го направиш, или аз… но имам нужда от теб. Сега.
Когато Мери не помръдна, Рейдж затърси опипом машините, бутайки един компютър, който изглеждаше така, сякаш струва повече от къща.
— Рейдж! — Мери се разсмя и като улови ръцете му в своите, ги дръпна настрани. — Недей…
В следващия миг той вече я беше вдигнал и я беше настанил на бедрата си, точно върху ерекцията си. И да, в секундата, в която тя го докосна, мониторите отново запищяха.
— Можеш отново да ме включиш, когато свършим — заяви той. — И въпреки че ще бъде истинско кощунство, ако искаш просто да го направиш с ръка, нямам нищо против да изчакам малко за останалата част. Ала тази нощ вече бях на крачка от смъртта, затова не карай своя хелрен да умре от чакане.
Мери не можеше да не се засмее.
— Ще ме умориш.
— А ти можеш да ме изцедиш. Моля те!
Мери поклати глава, въпреки че той не можеше да я види.
— Не приемаш откази, нали?
— Когато става дума за теб? — Рейдж придоби сериозно изражение; морскосините му очи бяха впити невиждащо в нея, красивото му лице стана мрачно. — Ти си моята сила и моята слабост, моя Мери. Така че какво ще кажеш? Искаш ли да оправиш нощта ми? И нека ти напомня, че по-рано тази вечер издъхнах в ръцете ти.
Мери избухна в смях и като се наведе към него, зарови лице в шията му.
— Толкова много те обичам.
— Ооо, точно това искам да чувам. — Големите му ръце я помилваха по гърба. — Е, какво ще бъде, моя Мери?
9.
Да наблюдава, спотаен в сенките, не беше нещо обичайно за Кор, син на никого.
Като боец извън закона и деформираният де факто лидер на групичка воини социопати, той бе свикнал повече да действа. За предпочитане — с острата си коса. Или с нож. Пистолет. Юмруци. Вампирски зъби.
Може и да не беше кръвен син на Блъдлетър, както вярваше някога, ала беше отгледан от този неимоверно жесток воин… и беше усвоил добре бруталните уроци, предадени му във военния лагер от онази ръка в ръкавица с шипове.
Най-важното правило, превърнало се в ръководния му принцип, бе — нападай преди да са те нападнали.
Имаше обаче моменти, в които беше необходима известна доза неутралност, колкото и инстинктите му да се бунтуваха срещу това, и докато се криеше зад изгорелите останки от една кола, в най-долнопробната част на Колдуел, той си заповяда да се овладее. Насреща му, застанали до самия ръб на кръговете мътна светлина, хвърляни от тридесетгодишните улични лампи, трима лесъри тъкмо правеха размяна — две раници срещу едно куфарче.
С оглед на онова, на което ставаше свидетел из улиците напоследък, Кор бе почти сигурен, че размяната включва пари и наркотици.
Пое си дълбоко дъх и подреди миризмите, които усети. Тримата убийци все още не бяха избледнели, тъмните им коси и вежди свидетелстваха, че са били приети в Обществото на лесърите съвсем наскоро… нещо, което беше обичайно в Новия свят. Откакто той и шайката му копелета бяха оставили Древната страна, прекосявайки океана, единствените врагове, които срещаха, бяха от този наскоро произведен, по-нисш вид.
За което можеше само да се съжалява. Ала макар да имаше недостиг на качество, същото определено не можеше да се каже за количеството.
Освен това, очевидно си бяха намерили ново бизнес начинание. Е, тези тримата нямаше да стигнат далеч в търговията с наркотици. В мига, в който приключеха малката си размяна, Кор щеше да ги убие…