Лесърите го видяха, а той искаше именно това.
Така, да ги убие, щеше да бъде малко по-голямо предизвикателство.
Втурнаха се към пикапа си и той се материализира на гърба на един от тях. Протегна се и го прониза в гърдите, изпращайки го обратно при Омега с изригване на ярка светлина и силен пукот. След това се хвърли напред и сграбчи втория за раменете, прерязвайки гърлото му, преди да го захвърли настрани. Третия улови за косата тъкмо когато онзи се опитваше да се затвори в пикапа.
— А, не, приятелче — изръмжа докато го издърпваше навън. — Един за всички, всички за един.
Лесърът се приземи по гръб и преди да успее да отговори, Кор стовари подметката на ботуша си в лицето му, строшавайки костите, смазвайки чертите, превръщайки очите му в локвички течност.
След това погледна през рамо. Не беше в стила на Братството да оставят подобна бъркотия след себе си там, където човеците биха могли да я намерят. Въпреки че училището беше изоставено, много скоро някой млад представител на вида Homo sapiens щеше да се натъкне на бъркотията. Така, както го беше направил онзи на покрива.
Нещо трябва да се беше случило по време на битката. Критично нараняване, навярно, заради което не бяха имали възможност да разчистят, поне засега…
Кор не усети нищо. Не чу нищо.
В един миг съвсем ясно си даваше сметка за онова, което го заобикаляше.
В следващия някой или нещо направи с него същото, което той бе сторил с онзи човек на покрива.
Нямаше дори време за последна мисъл — толкова решителен бе ударът по главата.
Вишъс отпусна бавно ръка, загледан в огромния мъж, свлякъл се на земята в краката му. А после побърза да вдигне пистолета си, стискайки го с две ръце, и се завъртя в кръг.
— Къде сте, момчета? — промърмори той под носа си. — Е, шибаняци такива? Къде сте?
Защото Кор, лидерът на шайката копелета, по никой начин не беше дошъл тук сам.
Сякаш Ви би могъл да извади подобен късмет.
Само че никой не се появи. Никой не го нападна. Никой не изхвърча от някоя от сградите, нито иззад дърветата, с пистолет в ръка, сипещ дъжд от куршуми. Заобикаляха го единствено парчета лесъри, студеният вятър, веещ в лицето му, и тишината.
Изсвирването, долетяло отляво, му издаде къде се намира Бъч. Миг по-късно отдясно се разнесе друго. И още едно — някъде пред него.
Ви подсвирна в отговор и братята му се приближиха тичешком.
Не откъсваше очи от Тор и в мига, в който воинът дойде достатъчно близо, Ви насочи пистолета си право в облечените му в кожено яке гърди.
— Спри. Остани, където си.
Тор се закова на място. Вдигна ръце.
— Какво, по дяволите, правиш?
— Бъч, обърни го — процеди Ви, кимвайки към вампира в краката си.
В мига, в който видя кой е, Тор отпусна ръце и оголи издължените си вампирски зъби.
— Сега разбра ли? — промърмори Ви. — Знам, че си в правото си да го убиеш, но няма да го направиш. Ясно ли е? Няма да го пречукаш тук.
Тормент изръмжа.
— Не ти решаваш, Ви. Да ти го начукам, копелето е мое…
— Ще те застрелям. Ясен ли съм? Остани, където си.
Очевидно Тор не си беше дал сметка, че е пристъпил напред.
Бъч и всички останали го забелязаха… и ченгето се приближи предпазливо до брата.
— Животът му е твой. Но първо ще го вземем с нас. Ще говорим с копелето, ще изкопчим всичката информация, която можем… а после той е твой, Тор. Никой няма да се разправи с него, освен ти.
Фюри кимна.
— Ви е прав. Убиеш ли го сега, няма да можем да го разпитаме. Помисли логично, Тор.
Вишъс се огледа наоколо. Четиримата се бяха върнали в кампуса с намерението да изпратят възможно най-много от убийците обратно при Омега и да разчистят, доколкото могат… но това малко откритие променяше непосредствената им цел.
— Бъч, ти ще го откараш с хамъра. Още сега. — Ви поклати глава срещу Тор. — И не, ти няма да отидеш с него като подкрепление.
— Грешиш за мен — мрачно заяви Тор.
— Нима? Даваш ли си сметка, че стискаш кама в ръката си? Не? — Братът погледна надолу с известна доза изненада и Ви поклати глава. — Не мисля, че аз съм този, който не е наред с главата. Ти ще останеш с нас, Тор. Ченгето ще се погрижи за това.
— Ще се обадя на Куин и Блей — каза Бъч, вадейки телефона си. — Искам ги с мен.
— Ето затова те обичам — измърмори Ви, без да сваля очи от Тор.
Братът все още не беше прибрал камата си. И това беше добре. В мига, в който отнесяха Кор оттук, Ви щеше да впрегне този убийствен импулс на работа.
Миг по-късно Блей и Куин се материализираха при тях, изругавайки при вида на грозното, белязано лице, което се взираше невиждащо от безжизненото тяло.