Бъч побърза да му сложи белезници, след което двамата с Куин понесоха копелето като чувал с картофи към черния брониран хамър, паркиран зад една от класните стаи. Опасната на вид машина всъщност бе вторият джип на Куин — първият беше откраднат миналата зима.
Ви не помръдна нито мускул, докато не видя проклетото нещо да се изнася от кампуса с мръсна газ.
— Не че ти нямам доверие — обясни на Тор. — Просто не…
А после млъкна. И отново се вкамени.
— Какво е това? — попита Фюри.
Ви нямаше представа. И това не беше хубаво. Единственото, за което беше сигурен, бе, че мястото изведнъж се беше променило по едва забележим, ала несъмнен начин. Сякаш покриващо всичко одеяло обгърна телата на убитите като огромна сянка, спуснала се над кампуса.
— Мамка му — изсъска Ви. — Омега идва!
10.
Красотата е в ушите на гледащия.
Докато прокарваше ръце по бедрата на Мери, Рейдж може и да беше сляп, но знаеше точно колко невероятно красива беше неговата шелан, обкрачила хълбоците му, подпряла ръце на гърдите му.
— Е, какво ще бъде? — повтори той, раздвижвайки таза си.
С ерекцията му, докосваща сърцевината й, дори през завивките и панталона, отговорът на Мери прозвуча дрезгаво.
— Как бих могла — прошепна тя, — да ти откажа?
Господи, тези думи… и още повече този глас. Те го върнаха към нощта, когато я беше срещнал за първи път. Беше в тренировъчния център, много скоро след като звярът му беше погостувал. Тогава също беше сляп и вървеше по коридора, с намерението да разсее скуката на възстановяването, като потренира. Тя беше дошла в имението им заедно с Джон Матю и Бела, като преводачка за момчето, което беше нямо и общуваше с помощта на езика на знаците.
В мига, в който тя проговори, гласът й го беше оковал към нея, така сигурно, сякаш всяка сричка добавяше нова стоманена брънка. В този момент бе разбрал, че ще я има.
Естествено, по онова време не беше планирал тя да се превърне в любовта на живота му. Ала обвързването му имаше други идеи и слава богу.
Слава богу, също така, че тя го беше приела.
— Ела тук, моя Мери…
Тя се премести настрани.
— Ала ще ги включа отново в мига, в който свършиш.
Рейдж се ухили толкова широко, че на предните му зъби им стана студено.
— Нямам нищо против… Я чакай, какво? Къде отиваш?
Въпреки протестите му, Мери не просто се протегна, а слезе от него, за да изключи машините.
— Трябва да бъдем поне мъничко дискретни. — Пиукането спря. — И сериозно имах предвид, че отново ще ги включа.
Рейдж се извъртя настрани, посягайки в слепотата си, и като я улови през кръста, я притегли към себе си.
— Ела тук…
Всяка мисъл се изпари от главата му, когато почувства ръката й над завивките… точно върху пениса му.
Звукът, изтръгнал се от него, беше смесица от мммммм и стон. Допирът й, дори през одеялата, бе достатъчен, за да накара сърцето му да забие лудешки, кръвта му да закипи, а кожата му да пламне.
И да го доведе до самия ръб на оргазма.
Матракът на болничното легло се разклати, когато тя се излегна до него и ръката й се плъзна под чаршафа, спускайки се все по-ниско и по-ниско. Разтваряйки крака, за да й даде целия достъп, който й беше нужен, Рейдж отметна глава назад, а гръбнакът му се изви към небесата, когато тя улови ерекцията му. Изкрещя името й и усети как звярът се надига, носейки се на вълната на удоволствието заедно с него, макар да си оставаше под контрол.
Сякаш се бе научил да бъде послушен.
— Моята Мери… — А после простена. — О, да.
Тя започна да го милва, бавно и прекрасно, и въздействието й върху него беше толкова странно. Сексът го караше да се чувства толкова могъщ, толкова мъжествен, толкова възбуден, че се чудеше как плътта му успява да удържи оглушителния рев на еротичния плам и все пак тя имаше пълна власт над него, над реакцията му, държейки го под контрол, който го правеше напълно слаб пред нея.
И това беше адски секси.
— Толкова си красив. — Гласът й беше натежал. — О, само ако можеше да се видиш, Рейдж…
Обожаваше мисълта, че тя го гледа, че вижда какъв ефект има върху него, че се наслаждава на това, че го държи в ръцете си… буквално. А ако той не можеше да я докосне, ако трябваше да бъде добро момче и да държи ръцете си настрани, можеше поне да я остави да се наслади на това да го повали на колене, знаейки, че единствено тя е способна да го направи.
Защото, каквато и да бе тази дистанцираност, появила се между тях напоследък, за него нищо не се бе променило. Мери все още бе единствената жена, която желаеше, единствената, която виждаше, чиято миризма усещаше, с която нямаше търпение да бъде.