Може и никога да няма любов като тази между Куин и Блей, но поне децата щяха да бъдат нейни, а тя — тяхна.
Това трябваше да й е достатъчно и действително щеше да бъде. Нямаше търпение да ги вземе в прегръдките си, да се грижи за тях, да гледа как растат и крепнат.
Стига да преживееше раждането. Стига те всички да го преживееха.
Алармата на телефона й се обади тихичко и тя подскочи и побърза да спре мекия звук.
— Време ли е вече?
Да. Време бе за ежедневната й доза свобода. Тридесет минути, през които да се протегне, да се раздвижи и да се поразходи.
В рамките на тренировъчния център, разбира се.
Лейла бутна плетката към основата на иглите и ги забучи в кълбото прежда, след което протегна ръце и крака, размърдвайки пръстите си, и стана предпазливо от леглото. Бременността и това принудително бездействие бяха довели до известна слабост в мускулите й, която не можеше да преодолее, колкото и да се хранеше от Куин и Блей… така че се беше научила да внимава, когато се изправя.
Първа спирка — банята, нещо, което й беше разрешено да прави колкото често поиска, но което тя неизбежно отлагаше. Нямаше нужда да си взема душ, тъй като го беше направила преди дванайсет часа, по време на предишния половин час, в който бе на крака.
Не, целта на това посещение бе изцяло изследователска.
Какво се случваше там навън?
Докато се отправяше към вратата, приглади коса, която като че ли растеше толкова бързо, колкото и шалът, който плетеше: русите вълни вече стигаха до под хълбоците й и тя предполагаше, че в един момент ще трябва да я подстриже. Памучната й нощница също беше дълга и широка и приличаше на палатка с десен на цветя, пантофите й шумоляха по голия под. Протегнала бе ръка, за да запази равновесие, а гърбът вече я болеше и тя се чувстваше с векове по-стара, отколкото бе.
Отвори и…
Начаса се дръпна назад, така че дупето й се удари в затварящата се врата.
Насреща й стояха двама мъже, а лицата им носеха еднакви напрегнати изражения.
И като казваше еднакви, имаше предвид наистина еднакви.
Те бяха близнаци.
Погледнаха я и се сепнаха така, сякаш бяха видели призрак.
— Внимавай — разнесе се гадно ръмжене.
Лейла обърна глава към предупреждението.
— Зейдист?
Братът с белязаното лице се приближи до нея, поставяйки тялото си, с всичките му оръжия, между нея и двамата непознати, макар че никой от тях не беше направил каквото и да било агресивно движение към нея. Тялото на Зейдист беше толкова огромно, че ги скри напълно от очите й — което очевидно и беше намерението му.
— Влезте при него — излая Зейдист. — Преди собственоръчно да съм ви метнал в стаята.
Нямаше възражения и в миг непознатите миризми се разсеяха, сякаш двамата наистина бяха изчезнали от коридора.
— Нищо не ми направиха — каза Лейла. — Всъщност, мисля, че ако бях казала „Па!“, като нищо щяха да побегнат.
Зи хвърли поглед през рамо.
— Според мен ще е по-добре да се върнеш в стаята си.
— Но два пъти на нощ имам право да се поразходя!
Братът я улови за лакътя, нежно, но твърдо, и я преведе през вратата обратно до леглото й.
— Не точно сега. Ще дойда да ти кажа, когато можеш да излезеш. Имаме неочаквани гости и не искам да поемаме рискове по отношение на теб.
— Кои са те?
— Никой, за когото трябва да се тревожиш… и няма да останат дълго. — Зи я настани в леглото. — Да ти донеса ли нещо за хапване?
Лейла въздъхна.
— Не, благодаря.
— Нещо за пиене?
— Няма нужда. Но ти благодаря.
Братът се поклони ниско и си тръгна, и Лейла почти очакваше да го чуе как налага онези двамата с дръжката на пистолета си, само защото я бяха погледнали. Така беше тук — като бременна жена, тя беше най-скъпоценното нещо на планетата, не само за бащата на децата си, но и за всеки член на Братството.
Беше като да има една дузина по-големи, разпореждащи се, закрилнически настроени братя.
Или Братя, както беше в този случай.
При обикновени обстоятелства би се опълчила дори на Зейдист. Само че не познаваше онези огромни мъже, а един господ знаеше, че и така вече си бе навлякла достатъчно неприятности, замесвайки се с бойци, които не познаваше… а тези двамата трябва да бяха войници — бяха високи и едри, и носеха кобури.
Макар и празни.
Не бяха врагове, реши тя, защото в такъв случай изобщо не биха ги допуснали в тренировъчния център. Нямаха им обаче пълно доверие.