Без да го е канила, пред очите й изплува суровото лице на Кор… и жегналата я болка беше толкова силна, че малките се размърдаха в корема й, сякаш и те я бяха усетили.
— Престани — прошепна си и като посегна към дистанционното, обърна големия екран на телевизора към себе си.
Е, добре. Щеше да остане в стаята си, докато непознатите си тръгнат. А после щеше да отиде да поседи при брата на Куин, Лукас, който лежеше в клиниката, през две врати от нейната стая и като че ли винаги очакваше редовните и посещения с нетърпение. А после може би щеше да си побъбри с доктор Джейн в кабинета й, или пък дотогава Блей и Куин щяха да са се върнали от смяната си и щяха да се разходят заедно с нея до класните стаи.
Които и да бяха онези войници, съмняваше се, че братята щяха да им позволят да останат по-дълго, отколкото беше абсолютно необходимо. Поне ако се съдеше по реакцията на Зейдист.
И това, че очевидно им бяха взели оръжията.
11.
Никакво време. Абсолютно никакво време.
Докато миризмата от злина изпълваше въздуха, Вишъс свали подплатената си с олово ръкавица и вдигна сияещата си длан. Затвори очи и като се съсредоточи (защото от това зависеше както неговият живот, така и животът на двама от братята му), на свой ред изпрати поредица от отблъскващи импулси… само че защитният мис, с който ги обгради, бе като балон насред училищния двор. Малък участък, който се простираше на не повече от няколко сантиметра пред лицето му и няколко сантиметра зад телата на Фюри и Тор.
Слава богу, че хамърът вече го нямаше.
— Никой да не мърда — заповяда Ви, докато вълниста граница, искряща с цветовете на дъгата, се оформяше около тях като сапунен мехур.
Нямаше представа дали ще подейства, ала нямаше друг избор — атмосферата придобиваше наситения оттенък на злост. По дяволите, дори със защитния мис, кожата му беше настръхнала от предупреждението да бяяяяяяяяяяяяяяяяяяяга!
И именно в този миг Омега се появи на около сто и петдесет метра пред тях.
Ама че разочароващо. На пръв поглед, мастилено прозрачната фигура в ярко бели одежди изглеждаше горе-долу толкова плашеща, колкото оживяла шахматна пешка. Ала така изглеждаше само отвън. Отвътре всяка клетка, изграждаща тялото му, всеки неврон в мозъка му, всички емоции, които бе имал или щеше да има някога, запищяха така, сякаш се намираше под страховита, смъртоносна атака.
Зад него се разнесе тихо мълвене и когато погледна през рамо, видя, че Фюри бе започнал да се моли на Древния език.
— Шшшт — прошепна Вишъс.
Гласът на Фюри начаса секна, ала устните му продължиха да се движат, молитвата не спря. И да, Ви си представи майка си и нейното „Не ме занимавай с глупости“ там горе… и му се прииска да каже на брата, че си губи времето. Ала не го направи. Не беше нужно да му отнема илюзията.
Пък и ако защитният мис не сработеше? Те тримата и всичко което правеха, всичките им молитви, изречени или не, щяха да бъдат напълно обезсмислени, изчезнали завинаги от планетата.
Омега описа бавно кръг, оглеждайки своите „мъртви“ и Ви се напрегна така, че само дето не се просна на земята като някоя дъска. Злият поглед не се задържа върху мястото, където стояха той и братята — доказателство, че защитният мис действаше… вероятно поне донякъде, защото братът на Скрайб Върджин бе прекалено погълнат от загубите, понесени от Обществото му.
Мамка му, помисли си Ви мрачно, това е чичо ми.
А после Омега се издигна във въздуха, понасяйки се над изпотъпканата, почерняла от кръв поляна, реейки се по начина, по който го правеше и майката на Ви.
От небето изведнъж ливна дъжд, студени капки западаха по косата и носа на Ви, по раменете и опакото на дланите му. Въпреки че го гъделичкаха, той не понечи да ги избърше или да се подслони някъде… и честно казано, можеше да мине и без това напомняне точно колко крехка беше оптичната им защита. Толкова, че дори дъждът можеше да проникне през нея.
По дяволите, можеше да разгърнеш вестник над главата си и пак щеше да постигнеш по-добър чадърен резултат.
Мамка му.
От време на време Омега спираше и се навеждаше, за да вдигне ръка, крак, глава, само за да ги хвърли обратно миг по-късно, сякаш търсеше нещо точно определено. Изведнъж се закова на място.
Нисък вой се разнесе над двора, провирайки се между празните, гниещи сгради, без ехо.
А после Омега протегна длани право напред.
Засмукващ вятър се блъсна в гърба на Ви, запращайки косата в лицето и очите му, развявайки якето му, докато кожената материя не заплющя и той бе принуден да я увие около себе си.