— Аз направих трахеотомия на Рот. Докато той умираше в скута ми, след като шибаният Кор го простреля.
— Да не говорим, че беше в кола, шофирана от Ласитър — подхвърли Ви сухо. — От това бих си изкарал акъла също толкова.
— Говоря сериозно, Ви.
— Знам.
— Къде ще го настаним?
Ви поклати глава.
— Зависи колко дълго ще остане в безсъзнание.
— Искам аз да се заема с него, Вишъс.
— Ще видим, братко. Ще видим.
С други думи — по никой начин. Агресията, струяща от порите на Тор, дори докато се правеше на адски спокоен и овладян, едва ли би могла да бъде по-ясен предупредителен сигнал.
Във възцарилото се между тях мълчание, Ви бръкна в джоба на коженото си яке и извади ръчно свита цигара. Запали я с голяма червена запалка Bic, изпусна струя дим и открехна прозореца, за да не обгази брат си.
Оставяйки порива за убийство настрани, Тор беше повдигнал адски добър въпрос. Къде, по дяволите, щяха да настанят затворника си? В тренировъчния център имаше предостатъчно стаи за разпит… проблемът бе, че до една бяха от онези, в които имаше просто маса и стол, онези, които бяха използвали, например, за да говорят с Мери, Джон Матю и Бела, когато те бяха дошли в имението за първи път.
Не бяха луксозни, но определено бяха достатъчно удобни.
Нищо, което да става за изтезания.
Засега.
Хубавото на любовния му живот бе, че му осигуряваше бърз достъп до най-различни каиши, катарами, вериги и шипове. И да, вероятно щеше да се нуждае от някои от по-големите си уреди.
— Аз ще се погрижа за това — каза.
— За какво? За Кор?
— Да. Аз ще се оправя.
Тор изруга тихичко, сякаш завиждаше, но после сви рамене.
— Това е добре. Той е опасен, това е като да имаме сериен убиец в къщата. Ще ни трябват наистина сериозни катинари.
И изобщо нямаше да мине само с катинари, помисли си Ви. Ни най-малко.
13.
Когато се събуди, Мери нямаше никаква представа колко е часът. Повдигна глава от голите гърди на Рейдж и когато се огледа наоколо, с изненада установи, че бяха заспали в болничната стая.
По дяволите, не беше включила машините. След малката оргазмена интерлюдия с Рейдж, той бе отказал да я пусне от прегръдките си и тя очевидно бе заспала до топлото му мускулесто тяло. Елена обаче явно се бе досетила какво става — мониторите ги нямаше. И да, нейният хелрен все още беше съвсем жив, гърдите му се повдигаха и спускаха равномерно, прекрасното туп-туп-туп на сърцето му беше неопровержимо доказателство за здраве.
Мери затвори очи и потръпна, спомнила си раната от куршум, кръвта, която той кашляше, ужасната…
— Здравей, красавице.
Гласът му я накара да вдигне рязко глава. Полупритворените му, невероятно сини очи бяха толкова магнетични, че й се искаше да се взира в тях до края на времето.
— Здравей — прошепна и го погали по бузата, усещайки под пръстите си набола руса брада. — Имаш нужда от бръснене.
— Така ли?
— Всъщност е адски секси.
— В такъв случай ще изхвърля всичките си самобръсначки. Бързо, помогни ми да стигна до банята, за да го направя още сега.
Мери се изкиска, а после стана сериозна.
— Как е зрението ти?
— Какво зрение?
— Значи още си сляп?
От Рейдж се откъсна нехаен звук.
— Сякаш има някакво значение. Ти си тук и мога да те чуя. Да те докосна. — Широката му, тежка длан погали рамото й. — Хей, имам идея. Да идем в стаята ни и след като се откажа от абонамента си за клуба Бръснене за един долар, бихме могли да се потопим в джакузито. След една хубава баня ще се пъхнем в леглото и ще видим какво ще се случи. Дължа ти поне една солидна доза секс, забрави ли… както и лихвата. О, да, дължа ти страшно много.
Мери се засмя.
Рейдж се намръщи.
— Какво? Какво не е наред?
Тя се отдръпна от него и се протегна. Отметна косата от лицето си. Оправи яката на ризата си, така че да не я задушава.
— Толкова ли е зле?
Изръмжавайки от болка, Рейдж протегна ръка към контролния панел на леглото и повдигна горната му част, така че да седне както трябва.
— Говори с мен.
Когато Мери се дръпна в долната част на дюшека, мъчейки се да открие подходящите думи, той потръпна.
— Ти… ти да не плачеш?
— Я виж ти, плача ли? — Бързо докосване на бузите и наистина, бяха влажни. — Леле. Да, съжалявам за това.
— Какво става? Трябва ли да убия нещо или някого заради теб?
Това беше първата реакция на обвързания мъж към всичко, разстроило неговата шелан, и преди да успее да се спре, Мери прошепна: