— Съгласен съм. Ала никога не знаеш какво можеш да научиш, стига да натиснеш правилните бутони.
— Дръж Тор настрани от него.
— Имаш го.
Ви отново хвърли поглед към Тор. Братът стоеше в периферията на групичката, загледан към коридора, който отвеждаше до стрелбището.
Понякога чувствата идваха в повече дори на най-логичния воин.
Освен него, разбира се.
Той нямаше грешка в това отношение.
— Асейл е през две стаи оттук — заяви Ви. — Ако си готов да говориш с него.
— Заведи ме, Ви.
И отново — обикновено би го сторил Тор, ала Ви дойде по-близо до краля и го насочи напред, оставяйки братята да се настанят, кой седнал, кой прав, както преди, в очакване Рейдж да се събуди.
След като се отдалечиха малко, кралят каза тихо:
— Е, какво знаеш за Рейдж и това негово изпълнение? — Когато Ви изруга, Рот поклати глава. — Кажи ми. И не се преструвай, че не знаеш нищо. Ти си последният, говорил с него.
Вишъс се поколеба дали да не скрие истината, но в крайна сметка реши, че да излъже Рот не би помогнало на никого.
— Видях смъртта му и се опитах да го убедя да напусне бойното поле. Той отказа и… това е.
— Хвърлил се е в битка? Знаейки, че ще умре?
— Да.
— По дяволите. — Рот изруга още няколко пъти, а после премина към друга, също толкова приятна тема. — Чух също така, че сте имали посетител, когато сте се върнали в училището.
— Омега. — Човече, мразеше дори да изрича това име. Не че да си приказват за самоубийствените пориви на Рейдж беше особено приятно. — Да, братът на майка ми се погрижи да разчисти телата. Ако основното му занимание като източник на цялото зло в света не му се получи, винаги може да се пробва като чистач.
— Някакви проблеми?
— Дори не разбра, че сме там.
— Слава богу. — Рот го погледна, макар да не виждаше. — Скоро говорил ли си с майка си?
— Не. Не съм. Изобщо не.
— Поисках аудиенция. Тя дори не ми отговори.
— Не мога да ти помогна. Съжалявам.
— Ще отида там горе непоканен, ако се наложи.
Ви спря пред болничната стая на Асейл, но не отвори вратата.
— Какво точно очакваш от нея?
— Искам да знам дали все още е там горе. — Жестокото, аристократично лице на краля се напрегна. — Лесърите са едно, но ще имаме нужда от сериозна подкрепа, ако ще се изправяме директно срещу Омега… а аз не се заблуждавам. Току-що премахнахме деветдесет процента от силите, с които разполага на земята. Ще има отговор и той определено няма да ни хареса.
— Мамка му — измърмори Ви.
— И още как, братко.
— Така си е. — Ви дръпна от цигарата, за да се овладее. — Но ако искаш да говоря с нея или…
— Надявам се, че няма да е необходимо.
Не само ти, приятелю, помисли си Ви.
Преди мисълта за милата му мамичка да го беше направила още по-крив, отколкото беше обикновено, той почука на вратата.
— Нали не си гол или нещо такова, копеле? — И без да дочака отговор, отвори вратата. — Как сме, задник такъв?
Я виж ти, помисли си, когато видя Асейл, седнал по турски върху болничното легло. Детоксикация, а?
Асейл се потеше сякаш беше печено пиле, въртящо се грил, но освен това трепереше, сякаш долната половина на тялото му беше заровена в лед. Под очите му имаше тъмни кръгове, а ръцете му час по час се вдигаха към лицето и раменете му, чистейки несъществуващи власинки и косми.
— На к-к-какво дължа тази ч-ч-чест?
Ноздрите на Рот се разшириха, докато преценяваше миризмата във въздуха.
— Имаш си гаден демон, а?
— М-м-моля?
— Чу ме.
Ви хвърли поглед към близнаците и ги видя да стоят, изпънали гръб, неподвижни като две оръдия. И горе-долу толкова топли и дружелюбни.
Интересното бе, че те всъщност не го дразнеха.
— Какво м-м-м-мога да направя за вас? — попита Асейл, потръпвайки конвулсивно.
— Искам да ти благодаря за това, че вчера работи заедно с нас — провлече кралят. — Разбирам, че са зашили раните ти.
— Д-д-да…
— О, за бога. — Рот хвърли свиреп поглед на Ви. — Няма ли да дадете на това копеле любимия му наркотик? Не мога да говоря с него, докато е в подобно състояние. То е като да се опиташ да накараш някой да се съсредоточи, докато преживява епилептичен припадък.
— Това ли търсиш? — Ви вдигна шишенце, пълно с бял прашец, и го разклати напред-назад. — Ммм?
Беше жалка гледка, начинът, по който очите на копелето за малко да изскочат от орбитите си, впити в шишенцето. Ала Ви знаеше какво е усещането, как се нуждаеш от ефекта, който дори не искаш, как не можеш да мислиш за нищо друго, как изгаряш отвътре, задето го нямаш.