Толкова беше благодарен за Джейн. Без нея все още щеше да се изяжда отвътре и да се чувства съвършено празен.
— И дори не се опитва да скрие колко много се нуждае от него — измърмори Ви, докато се приближаваше до леглото.
Когато Асейл протегна ръце към шишенцето, те трепереха толкова силно, че не би могъл да задържи нищичко.
— Позволи на мен, копеле.
Ви отвъртя черната капачка, обърна кафявото шишенце и изсипа пътечка от прашеца върху собствената си ръка.
Асейл му се нахвърли като невидял: изсмърка половината с едната си ноздра и останалата част — с другата. След това се отпусна тежко върху болничното легло, сякаш кракът му беше счупен, и морфинът, който му вливаха, най-сетне беше подействал. И да, от клинична гледка точка, това беше тъжен коментар за състоянието на копелето, след като стимулант като кокаина го сриваше по този начин.
Но така беше с пристрастяването. В него нямаше никакъв смисъл.
— Е, искаш ли да опитаме отново? — промърмори Ви, докато обираше с език останките от кокаина върху ръката си, усещайки горчивината им. Другият им ефект също си го биваше.
Асейл разтърка лицето си, а после отпусна ръце до тялото си.
— Какво?
В усмивката на Рот, разкрила огромните му вампирски зъби, нямаше грам топлина.
— Искам да знам какви са бизнес плановете ти.
— И какво ти влиза това в работата? — Гласът на Асейл беше изтънял, сякаш беше изтощен. — Или реши, че диктатурата повече подхожда на характера ти от демокрацията…
— Мери си шибаните приказки — сопна се Ви.
Рот продължи, сякаш изобщо не го бяха прекъснали.
— Биографията ти е доста съмнителна. Въпреки наскорошната ти проява на лоялност, изглежда така, сякаш винаги си имаш вземане-даване с моите врагове, били те шайката копелета или Обществото на лесърите. Освен това, когато проверих за последно, търгуваше с наркотици… нещо, което не може да се прави само с един-двама помощници, колкото и способни да са твоите главорези. Така че няма как да не се запитам кого ще се опиташ да вербуваш като посредник сега, когато убийците, с които работеше, са вън от играта.
Асейл отметна гарвановочерната си коса от челото и я задържа опъната назад, сякаш се надяваше, че това ще помогне на мозъка му да заработи.
Ви се приготви за дързък отговор.
А после Асейл проговори, със странно мъртъв глас:
— Не знам. Истината е… че не знам какво ще правя.
— Не лъжеш. — Рот наклони глава, изпускайки дъха си. — И като твой крал, имам предложение за теб.
— Или заповед — измърмори Асейл.
— Приеми го както искаш. — Веждите на Рот се скриха под рамките на тъмните му очила. — И не забравяй, че мога да те убия или да те пусна да си вървиш, когато си пожелая.
— Има закони против убийството.
— Понякога. — Кралят отново се усмихна, разкривайки вампирските си зъби. — Така или иначе, искам помощта ти… и ти ще ми я дадеш. Независимо по какъв начин.
16.
На път кум „Убежището” Мери реши, че вероятно ще има нужда от операция за смяна на коленната става.
Докато поемаше по една от отбивките на „Нортуей“, тя стисна зъби и с всичка сила натисна коравия като скала съединител на ярколилавия понтиак „GTO“ на мъжа си, неговата гордост и радост. Светлината на живота му, след нея. Най-скъпото нещо, което притежаваше, откакто й беше подарил златния си ролекс.
Спортната кола се закашля, а после продължи с редица басови експлозии, последвани от пронизително пищене, докато тя местеше скоростния лост напред-назад.
— Трета! Нуждая се от трета… не, втора! Определено не и първа.
Беше го научила по трудния начин, когато спря в подножието на хълма, на който се извисяваше имението, и едва не си изби предните зъби във волана от подскачането и друсането.
— О, госпожице Волво, толкова ми липсваш…
Когато излезе от имението, установи, че комбито не е в предния двор при останалите автомобили на Братството, но вместо да губи време и да разпитва къде е, тя взе ключовете на Рейдж, мислейки си: не може да е чак толкова трудно да отиде в града с неговата кола, нали? Все пак знаеше как да кара автомобил с ръчни скорости.
Всичко щеше да е наред.
Естествено, не беше очаквала, че да натиска съединителя ще се окаже като да опита да пробие тухлена стена с крака си, всеки път, щом се наложеше да смени скоростите. Нито че скоростите бяха толкова внимателно калибрирани, че ако не подадеше газ в точния момент, всички онези коне, заключени в двигателя, полудяваха.