Дванадесет френски багети. Четири пакета бейгъли. Три килограма паста.
Такива неща.
Прекрачи в коридора, чудейки се колко ли време ще му отнеме, докато стигне до…
— Най-сетне…
— Не можа ли поне да си сложиш хавлия…
— Фриц ти донесе дрехи…
— Върна се, копеле…
Всичките му братя бяха тук и миризмата и гласовете им, изпълненият им с облекчение смях, ругатните и закачките, бяха точно това, от което Рейдж имаше нужда. И докато те го прегръщаха и го пляскаха по голия задник, той трябваше да преглътне обзелите го чувства.
Вече беше гол — и така бе предостатъчно уязвим.
Господи, насред цялото това посрещане беше трудно да не бъде обзет отново от срам заради своята себичност и онова, на което беше подложил Мери и братята.
А после гласът на Ви се разнесе точно пред него.
— Добре ли си? — попита го братът с дрезгавия си глас. — Чувстваш ли се вече както обикновено?
— Да. В пълна изправност съм, ако не се броят очите ми. — Освен това съжалявам. И се боя. — Нали се сещаш, просто съм малко уморен…
Фрас!
Ударът в брадичката долетя изневиделица, толкова силен, че главата му отхвръкна назад и едва не се откъсна от гръбнака му.
— Какво, по дяволите! — Рейдж разтърка челюстта си. — Какво…
— Това беше, задето не ме послуша.
Прас!
Следващият удар долетя от другата страна, което беше добре — така лицето му щеше да се подуе равномерно и от двете страни и нямаше да изглежда чак толкова ужасно.
— А това бе, защото избърза и ни прееба стратегията.
Докато чакаше мозъкът му да се проясни за втори път, Рейдж стисна челюстта си с две ръце. Защото съществуваше реалната опасност долната половина на черепа му да падне.
Добрата новина бе, че ударите успяха да му прояснят малко зрението и слепотата се оттегли достатъчно, за да успее да различи смътно очертанията на братята.
— Можефме профто да погофорим за тофа — възмути се той. — Страфотно, фзеф да фъфля.
— Че къде му е забавното на това да говорим? — Ви го улови и го прегърна силно. — Никога вече не го прави.
Рейдж зачака останалите да започнат да задават въпроси. Когато това не се случи, той предположи, че Ви им беше разказал за видението. Освен ако… е, всички го бяха видели как се втурва на бойното поле прекалено рано, а това определено беше основание за добър пердах.
— Фече фиждам — каза.
— Можеш да ми благодариш по-късно.
Всички заприказваха и той разбра, че бяха заловили Кор.
— Тор пречука ли го вече?
— Не — долетя от всички страни.
А после чу историята за това как Омега се беше появил и беше разчистил бъркотията в училищния двор, а Ви бе спасил положението с малко навременен мис.
— Ще поема фмяна — заяви той. — Офранявайки копелето, имам предвид.
— По-късно. — Ви изпусна струя турски дим. — Чак когато започнеш да действаш на всички цилиндри.
С тези думи братята започнаха да се разотиват: някои тръгнаха към имението, други — към тренировъчната зала. Рейдж се присъедини към онези, които поеха по тунела, отвеждащ в основната сграда, но докато те се отправиха към леглата си, той прекоси трапезарията и влезе в кухнята.
Господи, щеше му се Мери да беше с него.
Добрата новина беше, че наоколо нямаше догени. Не бяха поднесли Първото хранене, заради получените немалко наранявания по време на битката и драмата с него. Прислугата в имението вероятно беше получила рядка и напълно заслужена почивка, преди отново да се залови с чистенето и грижите за домакинството, и Рейдж беше доволен, че няма кой да се суети около него.
Докато кръстосваше из светилището на Фриц, реши, че все пак ще е добре да принесе малка жертва или нещо такова, за да не загази пред иконома. Така че — никакво готвене. Щеше да си вземе нещо от вече приготвената храна, вместо да се отдаде на независими начинания в килера или с печката.
Тази вечер вече го бяха цапардосали на два пъти, а нощта едва започваше.
Ала първо — да се облече. В банята беше прекалено сляп, за да види, че са му оставили чисти дрехи, така че сега отиде в пералното помещение зад килера и с помощта на все още скапаното си зрение и острото си осезание успя да намери широк черен анцуг и огромен суитшърт с надпис AMERICAN HORROR STORY. След това беше време да се погрижи за калорийните си нужди.