— Хайде де, Браянт… къде си?
След още едно отбиване до на два пъти подреденото си бюро, Джо провери пода под десния фикус, вдигна едно листо и го изхвърли, отново седна и…
Е, какво пък, отвори Ютюб.
Дъги беше качил тъпото видео на своя канал — страшно популярен с двайсет и деветимата си абонати. Четирима от които бяха самият Дъги под различни псевдоними, а други двама — спамъри, които не подбираха особено. Джо включи тонколонките и отново си пусна четиридесет и две секундния клип. Саундтракът беше плачевно аматьорски, комбинация от прекалено силно шумолене, докато съквартирантът й държеше айфона си във въздуха, и далечен, не особено тих рев.
Е, добре де, онова насред поляната наистина приличаше на нещо, излязло от „Джурасик Парк“. И да, земята като че ли беше осеяна с разни неща, но кой знае какви бяха те. Може би изпомачканата трева изглеждаше така, уловена от камерата на телефона.
Тя превъртя клипа още няколко пъти. А после се облегна назад.
Имаше пет коментара. Три бяха от Дъги и техните съквартиранти. Четвъртият беше от някой, който изкарвал по 1759 долара на месец от вкъщи. Последният се състоеше само от четири думи, които нямаха особен смисъл.
vamp9120 пак се почна
Оставен от някой, на име ghstrydrl 1.
Джо се намръщи и отвори канала на vamp9120. Леле. Три хиляди абоната и поне сто клипа. Тя си пусна един…
И се разсмя с глас.
Типът, който говореше срещу камерата, беше като карикатура на Дракула, с коса, оформяща остър връх на челото му, още по-остри кучешки зъби, брада, която изглеждаше по-скоро нарисувана, отколкото небръсната и, бог й беше свидетел, ризата му имаше яка в стил Елвис. Кожата му беше прекалено бяла, косата — прекалено черна, устните му — като от реклама за червило. А гласът? Смесица от евангелист и неовикториански Брам Стокър.
— … създания на нощта…
Я чакай, това не беше ли цитат отнякъде?
— … бродещи из улиците на Колдуел…
Нещо като версия на „Живите мъртви“, развиваща се в Ню Йорк?
— … дебнещи жертвите си…
Добре, това й беше достатъчно. Джо си избра наслуки друг клип. И да, Влад отново беше срещу камерата и този път имаше страхотни опушени очни сенки.
— … са истински! Вампирите са истински…
Дали амвонът му беше покрит с черно кадифе… леле. Това беше само шега, ала камерата се отдръпна назад и той като че ли наистина се облягаше на нещо, което действително изглеждаше покрито с черно кадифе.
Джо прекъсна и тази тирада и отвори следващото видео, казвайки си, че това е последното. О, здрасти, Влад. Какво ново?
— … ни разкаже за срещата си с вампир. — Влад се обърна към някакъв тип, седнал до него в сгъваем пластмасов стол. Което тотално си пасваше в амбианса. — Хулио, разкажи на феновете ми какво се случи с теб преди две нощи.
Хулио беше същински вампирски антипод, с бандана на главата, кръст на гърдите и татуировки около врата.
Очите му обаче… очите му бяха обезумели и изглеждаха така, сякаш щяха да изскочат от орбитите си.
— Бях в центъра, нали се сещаш, с моите момчета и…
Историята, която последва, започна съвсем обикновено, просто един гангстер и момчетата му, стрелящи се с членове на противникова банда. После обаче действието се пренесе в Дракуландия, когато типът взе да разказва как попаднали на някакъв изоставен ресторант… и нещата станали наистина странни.
Стига човек да му вярваше.
— … типът ме метна върху плота и беше… — Хулио изсъска, замахвайки с ръка така, сякаш имаше хищнически нокти, — а зъбите му бяха…
— Като моите — вметна Влад.
— Само дето неговите бяха истински. — Е, добре де, на Влад това определено не му хареса, но Хулио вече не можеше да бъде спрян. — А лицето му беше едно такова прецакано, горната му устна беше прецакана. И се канеше да ме убие. Имаше…
Джо изслуша интервюто до края, дори и частта, в която Влад само дето не го избута настрани, сякаш му стигаше толкова споделяне. След това се облегна назад, чудейки се колко далеч възнамеряваше да стигне с това. Отговори си, като отиде на сайта на „Колдуел Куриър Джърнъл“ и потърси името на Хулио. Виж ти. Имаше статия от миналия декември за гангстерска дейност в Колдуел… история, в която Хулио играеше главна роля. Имаше дори негова снимка, в която той се взираше през прозореца на патрулна кола на колдуелската полиция; очите му бяха ококорени като в клипа, устата му беше отворена, сякаш отчаяно говореше нещо на фотографа.