Следващата позиция? Ъъ…
Облегна го на гърдите си, така че М. Р. да може да гледа над рамото му. И потупа учудващо коравото гръбче. И отново. И отново. И отново…
Точно както правеше Рот.
И я виж ти — това подейства.
Около четири минути и трийсет и седем секунди по-късно (не че ги броеше) М. Р. най-сетне млъкна, явно резервоарът му на сълзи се беше изпразнил. А после малкият си пое накъсано дъх и се отпусна, останал без сили.
По-късно Рейдж щеше да се чуди дали нещата биха били различни, ако М. Р. беше спрял дотам. Може би ако малкият не беше отишъл по-далеч… или пък ако отново беше заплакал, Рейдж щеше да бъде спасен.
Проблемът бе, че броени секунди по-късно М. Р. обви пухкавата си ръчичка около врата на Рейдж и зарови юмруче в пуловера му, вкопчвайки се с всички сили, притискайки се в него, търсейки утеха, намирайки я… разчитайки на нея, защото беше напълно безпомощен в този свят.
Рейдж изведнъж спря да го потупва и замръзна на мястото си, въпреки че не беше седнал стабилно. И с разтърсваща яснота почувства всичко: топлината на изпълненото с живот телце, силата на хватката му, повдигането и спускането на малките му гърдички. Подсмърчането беше точно до ухото му, както и тихият, пухтящ дъх, а когато М. Р. раздвижеше главичка, копринена косица гъделичкаше Рейдж по врата.
Това беше бъдещето, помисли си Рейдж. Това беше… съдбата, дошла, за да се облегне на него.
Защото М. Р. имаше очи, които щяха да видят неща, случващи се дълго след като Рейдж си беше отишъл. Умът му щеше да взема решения, които Рейдж не би могъл да разбере. А тялото, така крехко в началото на живота си, ала могъщо в зрялата си възраст, щеше да се бие и почита, и защитава, така, както го бяха правили баща му и неговият баща… и всички мъже в рода му преди него.
Рот беше жив в това момче. И щеше да бъде в неговите деца. И в техните деца след това.
И Бет бе тази, която му го бе дарила. Те споделяха това. Бяха… направили… това.
Изведнъж Рейдж усети, че не е в състояние да диша.
19.
Нааша не го накара да чака.
В мига, в който го въведоха в гостната в имението на нейния хелрен, част от покритата с тапети от прасковена коприна стена се дръпна настрани и Нааша излезе през една скрита врата.
— Добър вечер — каза, заемайки изкусителна поза. — Облякох се в червено, както поиска.
Каквото и да можеше да се каже за липсата й на потекло и това, че се беше омъжила за пари, тя беше наистина красива жена, с дълга черна коса и фигура като на Мерилин Монро. С изрязаната си рокля и обувчиците „Лубутен“, тя бе мокрият сън на всеки самоуважаващ се пенис.
И все пак, дори и издокарана по този начин, изобщо не можеше да се мери с неговата Марисол… така, както парниковото цвете не беше и наполовина толкова красиво, колкото дивото цвете, израснало неочаквано и неопитомено, на свобода.
Въпреки това миризмата й му подейства по начин, който доста приличаше на кокаина, който беше взел, преди да дойде тук, и тялото му се събуди, въпреки че чувствата и душата му си останаха мъртви и студени. Ужасната реалност бе, че плътта му се нуждаеше от кръвта на женски вампир… и сега този биологичен императив щеше да вземе превес над всичко останало.
Дори ако при други обстоятелства изобщо не би я погледнал.
— Харесва ли ти? — Нааша разпери ръце и описа бавно кръг.
Както се очакваше, той се усмихна, разкривайки издължените си вампирски зъби.
— Ще изглеждаш още по-добре, когато я сваля от теб. — А после нареди: — Ела тук.
Нааша се приближи с ленива стъпка, но не спря пред него, а до яркожълт, старинен френски диван, върху който имаше повече възглавници, отколкото място за сядане.
— Ти ела при мен.
Асейл поклати глава.
— Не.
Тя в миг се нацупи, пълните й устни се издуха, грейнали в цвят, който съвършено подхождаше на роклята й.
— Прекоси целия град, за да дойдеш при мен. Несъмнено можеш да направиш още шест крачки.
— Няма да прекося тази стая.
Лицето му придоби напълно непресторен отегчен вид и миризмата на нейната възбуда се усили.
— Държиш се толкова неуважително. Би трябвало да те изхвърля.
— Ако смяташ, че това е проява на неуважение, още нищо не си видяла. И на драго сърце ще си отида.
— Имам си любовник, ако не знаеш.
— Нима? — Асейл наклони глава на една страна. — Поздравления.
— Така че има кой да ме задоволи. Въпреки болестта на моя възлюбен.