— Е, в такъв случай ще се сбогувам с теб…
— Не. — Тя побърза да заобиколи дивана, идвайки толкова близо, че Асейл можеше да види порите върху гладката й кожа. — Не си отивай.
Той се взря настойчиво в лицето й, а после посегна и докосна косата й.
— На колене. Веднага.
— Бях забравила колко си властен…
— Не ми губи времето.
Когато нова вълна от миризмата на възбудата й го блъсна в носа, Асейл разбра, че тя ще коленичи върху скъпия килим… а когато посегна, за да се подпре на гърдите му, той блъсна ръката й, принуждавайки я да падне на колене със залитане.
— Добро момиче. — Докосна бузата й с опакото на кокалчетата си, а после сграбчи шепа от косата й в юмрук и дръпна главата й назад. — Отвори уста.
Разтворила устни, тя започна да диша тежко; миризмата на секса й бе като рев в синусите му, лицето й пламна, гърдите й се повдигаха и спускаха учестено под бюстието на роклята. Със свободната си ръка Асейл разкопча ципа на елегантния си панталон, освобождавайки ерекцията си.
Обви длан около пениса си и изръмжа:
— Искаш ли да ми разкажеш за любовника си?
В очите й, под натежалите клепачи, лумна еротична светлина.
— Той е толкова силен…
Асейл нахлу между устните й, попречвайки й да продължи. А после, използвайки ръката, с която бе стиснал косата й, започна да чука устата й, докато тя стенеше, мачкайки гърдите си с шепи, разтворила широко колене, сякаш във въображението й той потъваше и излизаше от сърцевината й. А може би в допълнение към устата.
Докато я чукаше грубо, не можеше да се каже, че я мрази. Не би могъл да каже дори, че му е неприятна — за да има някакво отношение, би трябвало да я забелязва.
Онова, което ненавиждаше, бе, че не бе онази, която желаеше наистина.
И колкото повече мислеше за тази действителност, безкрайното разстояние, загубата…
Излезе от устата на Нааша и я замъкна до дивана на колене, влачейки я за косата. И тя обожаваше това. Последва го повече от доброволно, дишайки тежко, зачервена, готова да бъде изчукана. Което беше удобно, нали?
Особено когато той я наведе над красивия френски диван, вдигна полата й нагоре и нахълта в нея отзад.
Тя свърши начаса, треперейки и гърчейки се под него. А когато Асейл отново изви главата й назад, тя изкрещя името му.
— Шшшт — процеди той. — Не би искала възлюбеният ти да ни чуе. Или пък гаджето ти.
Тя стенеше безсмислици, толкова изгубена в чукането, че мозъкът й очевидно си беше взел ваканция. И по един странен начин, Асейл й завиждаше за това еротично изживяване. За него то не бе нищо повече от израз на първични нужди, физическо упражнение с удоволствие и кръв като анонимна награда.
За него то не криеше и зрънце от острата наслада, в чийто плен очевидно се намираше тя. Но поне можеше да използва тази нейна слабост, за да помогне на Рот.
Асейл впи зъби в шията й и започна да пие на големи глътки, докато я чукаше. Вкусът й беше… приятен. Усещането от женствеността й, стискаща и отпускаща пениса му, беше… приятно. Силата, която тя щеше да му даде, беше абсолютно необходима.
В огледалото от старинно стъкло насреща Асейл видя как я чука.
Изглеждаше точно толкова мъртъв, колкото се чувстваше. Ала въпреки това бръкна във вътрешния джоб на сакото си за мобилния телефон.
Вишъс тъкмо минаваше покрай залата с тежестите в тренировъчния център, когато мобилният му телефон иззвъня. Извади го от задния джоб на панталона си, въведе паролата и се усмихна, когато отвори съобщението.
Беше снимка от Асейл — на тила на тъмнокоса жена, наведена кучешката над един диван. Текстът отдолу беше кратък и по същество: Вътре съм.
Добра работа, написа Ви в отговор. Приятно изкарване.
— И ни донеси нещо — каза, докато прибираше телефона си в джоба.
Пристрастеността на Асейл към наркотиците можеше да се окаже проблем, но Рот като че ли беше направил добър избор с него. Асейл изглеждаше добре, имаше пари и беше абсолютно копеле с правилното потекло. Беше съвършеният избор за внедряване в глимерата.
Въпросът бе какво щеше да открие. И колко дълго щеше да бъде добро момче и да играе по правилата.
При първото своеволие от негова страна, Ви щеше да му пререже гърлото така, че да зейне като гаражна врата. Но дотогава Асейл определено беше в графата Полезен, да бъде оставен да диша.
Когато стигна до входа на стрелбището, Вишъс поспря, за да вземе черния спортен сак, който бе оставил там преди няколко часа. След това прекрачи прага на помещението с нисък таван и миришещ на мухъл въздух.