— Отлична работа! Благодаря…
Жената на Ви я следваше, подтичвайки. Двете заобиколиха един спортен сак, брезентова торба… надуваема кукла, която определено имаше нужда от дрехи.
— Ама наистина трябва да спреш!
— Всичко ще е наред…
— Бет! — Джейн се разсмя, докато въртеше безрезултатно ролката лейкопласт между пръстите си. — Не мога да намеря края…
— Дай на мен…
— Защо бързаш толкова?
Бет спря.
— Оставих М. Р. с Рейдж в кухнята.
Доктор Джейн примига.
— О, господи… Върви!
Бет беше безцеремонно изтикана от Дупката с лепенката в ръце — тя довърши работата, докато прекосяваше двора на бегом, откъсвайки края със зъби и приглаждайки лепкавата лента върху бялата марля, увита около долната част на дланта й. Взе наведнъж стъпалата, отвеждащи до внушителния вход на имението, отвори вратата към вестибюла и обърна лице към камерата.
— Хайде де… отвори се — измърмори, докато пристъпяше от крак на крак.
Рейдж нямаше да нарани детето. Поне не и нарочно. Само че тя не можеше да престане да си представя Ани Потс в „Ловци на духове 2“, тъпчеща детето с френска пица.
Когато ключалката най-сетне изщрака, Бет се втурна във фоайето, профучавайки покрай прислужницата, която й беше отворила.
— Кралице! — каза прислужницата с поклон.
— О, господи, съжалявам, наистина съжалявам! Благодаря ти!
Нямаше представа за какво точно се извинява, докато препускаше през трапезарията и нахлуваше в…
Бет се закова на място.
Рейдж седеше на масата с М. Р. на рамото си. Бебето се беше сгушило до врата му, а огромната ръка на воина го обгръщаше с цялата закрила, на която бе способен един родител. Братът се взираше право напред над полуизядената планина от въглехидрати и полупразната кана с кафе.
По лицето му се стичаха сълзи.
— Рейдж? — повика го Бет тихо. — Какво има?
Тя остави лейкопласта и се приближи до двамата… а когато той с нищо не показа, че я е забелязал, го докосна по рамото с връхчетата на пръстите си. Отново никакъв отговор.
Бет го повика малко по-силно.
— Рейдж…
Той се сепна и я погледна изненадано.
— О, хей. Ръката ти добре ли е?
Май изобщо не си даваше сметка за чувствата си. И по някаква адски тъжна причина изглеждаше уместно, че бе заобиколен от хаоса на яденето си, отворени пакети с бейгъли и хляб, разпилени по грубата дървена маса, буци масло и парчета сирене, и изпоцапани салфетки навсякъде около него.
В този безмълвен миг той бе също толкова съсипан, колкото и всичко около него.
Бет коленичи и го докосна по ръката.
— Рейдж, миличък, какво има?
— Нищо. — Усмивката, появила се върху прекрасното лице, беше празна. — Успях да го накарам да престане да плаче.
— Да, така е. Благодаря ти.
Рейдж кимна. А после поклати глава.
— Май трябва да ти го върна.
— Няма проблем — прошепна Бет. — Задръж го колкото дълго искаш. Той наистина ти има доверие, никога не съм го виждала да приеме друг, освен Рот или мен.
— Аз, ъ… потупах го по гърба. Нали знаеш, както го правите вие. — Рейдж се прокашля. — Гледам ви, когато сте с него. Ти и Рот.
Погледът му отново се зарея из празната къща напред.
— Не по някакъв психарски начин — добави.
— Естествено.
— Аз… — Той преглътна мъчително. — Май съм плакал, а?
— Да. — Бет извади салфетка от поставката. — Ето.
Изправи се и попи под красивите му синьо-зелени очи… и си спомни първия път, когато го беше срещнала. Беше в някогашната къща на баща й, Дариъс. Рейдж тъкмо си шиеше една рана над умивалника в банята, прокарвайки иглата и конеца през собствената си кожа, сякаш не беше нищо особено.
Това е нищо. Когато можеш да използваш дебелото си черво вместо колан, тогава вече наистина се налага да потърсиш помощ от професионалист.
Или нещо такова.
Спомни си и как по-късно, след посещението на звяра, той трябваше да легне в подземната спалня на баща й, за да се съвземе. Тя му беше дала алка зелцер и го беше успокоила в слепотата и дискомфорта му, доколкото й беше възможно.
Колко далеч бяха стигнали и двамата оттогава.
— Можеш ли да ми кажеш какво не е наред?
Загледа как дланта му започна да описва кръгове върху гръбчето на М. Р.
— Няма нищо. — Устните му се обтегнаха в нещо, което несъмнено би трябвало да бъде още една усмивка. — Просто се наслаждавам на малко спокойствие с невероятния ти син. Такива щастливци сте с Рот.