— Да, така е.
Едва не бе умряла при раждането на М. Р. и за да спасят живота й, се бе наложило да й махнат матката. Не можеше да има повече биологични деца… и да, това бе разочарование. Ала всеки път, щом се взреше в личицето на сина си, я изпълваше огромна благодарност, че той съществува… и знанието, че няма да има възможност отново да си пробва късмета в тази лотария, не й се струваше кой знае каква загуба.
Ала Рейдж и Мери нямаше да имат дори възможността да опитат. И Рейдж очевидно се измъчваше от тази мисъл.
— Трябва да ти го върна — повтори братът.
Бет преглътна мъчително.
— Подръж го толкова дълго, колкото искаш.
Обратно в „Убежището“ Мери тъкмо беше качила съобщение във Фейсбук относно хипотетичния чичо на Бити, когато на вратата се почука.
Може би беше момиченцето и биха могли да опитват това с говоренето за втори път. Или пък не…
— Влез — каза Мери. — О, здравей, Мариса! Как си?
Жената на Бъч изглеждаше точно толкова поразително красива, както винаги. Дългата й руса коса бе пусната и се къдреше съвършено върху раменете й, сякаш бе обучена на добри маниери и през ум не би й минало да щръкне непокорно. Облечена в черен кашмирен пуловер и черен спортно-елегантен панталон, в много отношения тя бе като женския вариант на Рейдж — физически прекалено прелестна, за да е истинска.
И също като Рейдж, външността й не беше и наполовина толкова прекрасна, колкото вътрешната й красота.
С усмивка, достойна за корицата на списание „Воуг“, Мариса се настани в скърцащия стол от другата страна на бюрото.
— Аз съм добре. По-важното е ти как си.
Мери се облегна назад и като скръсти ръце на гърдите си, си помисли: Аха, това определено не е случайно посещение.
— Предполагам, че си чула — промълви.
— Да.
— Кълна се, Мариса, нямах представа, че ще бъде толкова ужасно.
— Естествено, че не си. Кой би могъл да има?
— Е, държа да знаеш, че не исках да стане така…
Мариса се намръщи.
— Извинявай, какво?
— Когато с Бити отидохме да видим майка й…
— Чакай, чакай. — Мариса вдигна ръце с отворени длани. — Какво? Не, аз говоря за това, че Рейдж беше прострелян на бойното поле. А ти си спасила живота му пред братята.
Веждите на Мери подскочиха.
— О, това.
— Да… това. — В очите на Мариса се появи особен поглед. — Знаеш ли, честно казано не съм сигурна защо си тук тази нощ. Мислех, че ще си останеш вкъщи с него.
— Е, да. Но с всичко случващо се с Бити, как можех да не дойда? Освен това прекарах целия ден с Рейдж, за да се уверя, че е добре. Докато той спи в клиниката, реших да мина да я нагледам. Господи… от мисълта, че още повече влоших нещата за нея, се чувствам ужасно. Искам да кажа, сигурна съм, че знаеш какво стана.
— Имаш предвид при Хавърс? Да, знам. И разбирам защо си разстроена. Но наистина смятам, че би трябвало да останеш при Рейдж.
Мери махна небрежно с ръка.
— Добре съм. Той е добре…
— И мисля, че трябва да си отидеш вкъщи.
Мери се приведе напред, обзета от внезапен ужас.
— Я чакай. Нали не ме уволняваш заради станалото с Бити?
— Господи, не! Шегуваш ли се? Ти си най-добрият терапевт, когото имаме! — Мариса поклати глава. — И през ум не би ми минало да ти казвам как да си вършиш работата тук. Но е очевидно, че последните двайсет и четири часа са били дълги и колкото и да искаш да помогнеш на момичето, ще бъдеш далеч по-полезна, ако си си отпочинала както трябва.
— Е, това е облекчение за мен. — Мери се облегна назад. — Че няма да ме уволниш, имам предвид.
— Не искаш ли да бъдеш с Рейдж?
— Естествено, че искам. Просто наистина се тревожа за Бити. Тя преживява невероятно труден момент. Загубата на майка й не е просто трагедия, която я остави сираче; тя е моментът, който ще задейства още много неща. Просто… искам да съм сигурна, че действително е добре.
— Ти си наистина отдаден терапевт, нали го знаеш?
— Непрекъснато говори за някакъв чичо. — Мариса отново се намръщи и Мери отвори случая на Аналай и запрелиства страниците. — Нали? И аз не бях чувала за него досега. Прегледах всичко, с което разполагаме за тях, и никъде не се споменава каквото и да било семейство. Току-що писах за това в онази затворена група във Фейсбук. Да видим дали ще го открием по този начин. — Мери поклати глава, взирайки се в бележка, написана от Рим. — Чудя се дали бих могла да получа разпечатка на всички телефонни разговори през последния месец, за да видя какви номера са били набирани? Може да открием нещо там. Не сме получили нищо по пощата. И доколкото знам, майката на Бити никога не е използвала имейл.