— Рейдж! — Втурна се и коленичи до него. — Какво не е наред? Искаш ли да повикам доктор Джейн?
— Не.
Мери изруга и отметна косата му назад.
— Боли ли те нещо?
Когато той не отговори, нито вдигна очи, тя мина от другата му страна, за да види лицето му. Клепачите му бяха притворени, погледът му — разфокусиран.
Изглеждаше така, сякаш беше получил наистина лоша новина.
— Някой пострадал ли е? — Някой от братята? Лейла? Само че Бет би й казала, нали? — Рейдж, говори с мен. Плашиш ме.
Той повдигна глава и потърка лице; изглеждаше така, сякаш едва сега бе забелязал присъствието й.
— Здравей. Мислех, че си на работа.
— Прибрах се. — И слава богу. Ами ако беше останала там и той… господи, Мариса беше толкова права. — Рейдж, какво става… я чакай, някой да не те е ударил?
Челюстта му изглеждаше подута и имаше синини, които личаха дори през загорялата му кожа.
— Рейдж — повтори тя по-настойчиво. — Какво, по дяволите, е станало с теб? Кой те удари?
— Вишъс. Два пъти — по един от всяка страна.
Мери изруга, потръпвайки.
— Господи, защо?
Той плъзна очи по лицето й, а после вдигна ръка и я докосна нежно.
— Не му се сърди. Заслужавах си го… пък и така зрението ми се върна по-бързо от обикновено.
— Все още не си отговорил на въпроса ми. — Опитваше се да овладее гласа си. — Скарахте ли се?
Рейдж погали долната й устна с палец.
— Обичам начина, по който ме целуваш.
— За какво се скарахте?
— Обичам и тялото ти. — Ръцете му се спуснаха към раменете й и спряха върху ключицата й. — Толкова си красива, Мери.
— Виж, оценявам комплиментите, но трябва да знам какво става. — Тя сложи длани върху неговите. — Очевидно си разстроен от нещо.
— Ще ми позволиш ли да те целуна?
Докато се взираше в нея, изглеждаше отчаян по начин, който Мери не разбираше. И именно заради болката, която усети в него, тя се приведе напред.
— Да — прошепна. — Винаги.
Рейдж наклони глава настрани и за разлика от обичайната му страст сега устните му бяха меки до нейните и я докосваха бавно и нежно. Пулсът й се ускори… и почти й се прииска да не беше така, не искаше да бъде разсейвана от секса. Ала докато устните му продължаваха да милват нейните, целият хаос в главата й се превърна в наелектризиращо очакване; миризмата му, прекрасното му тяло, мъжката му сила изместиха всичко, което я тревожеше.
— Моята Мери — простена той, докато проникваше в нея с език. — Всеки път с теб… е ново. Никога не е същото и винаги е по-хубаво от последната целувка… последното докосване.
Пръстите му се спуснаха надолу и тя почувства тежестта им върху гърдите си. А после, с едно бавно движение, той свали якето й, плъзвайки го по ръцете й, карайки я да почувства копринената си риза и дантеления сутиен, и кожата под дрехите си с болезнена яснота.
Само че една част от нея се обади. Съвестта й, може би? Защото определено чувстваше, че го беше разочаровала, тръгвайки си, когато той се нуждаеше от нея.
— Защо беше отворил прозорците? — попита отново.
Ала той сякаш изобщо не я чу.
— Обичам… — Гласът му пресекна и той трябваше да се прокашля. — Обичам тялото ти, Мери.
И сякаш тя не тежеше и грам, той я вдигна от коравия мраморен под, полагайки я върху пухкавата кожена постелка пред джакузито. Отпускайки се върху мекотата й, Мери видя как очите му се спускат от гърлото към гърдите й… и надолу, към хълбоците и краката й.
— Моя Мери.
— Защо звучиш толкова тъжно? — тихо попита тя.
Когато Рейдж не й отговори, Мери изпита миг на истински страх. Но после той се залови да разкопчава блузата й, без да бърза, задържайки двете половини притворени, дори когато извади краищата им от панталона й. След това седна назад и уловил коприната между пръстите си, разкри тялото й пред жарта в очите си и топлината на банята.
Премести се и коленичи пред бедрата й.
— Обожавам гърдите ти.
Наведе се и целуна ключицата й. Над ръба на сутиена. Връхчето на зърното й. Лекият натиск на чашките изчезна и Мери разбра, че го беше разкопчал… а после въздухът помилва голата й кожа, когато той отмести крехката преграда настрани.
Прекара цяла вечност, милвайки гърдите й, галейки ги, играейки си с щръкналите връхчета. Докато на Мери не й се стори, че ще полудее. А после ги засмука, първо едното, а после другото. Мери не помнеше кога за последен път го беше правил толкова бавно… не че някога е бил небрежен с нея. Нейният хелрен просто караше на друга предавка, хвърляше се във всичко изцяло, с главата напред.
Но не и тази вечер, очевидно.