Никога, за нищо на света нямаше да говори с нея за това. Та да не би да беше искала рака, химиотерапията, безплодието? Вината за нищо от това не беше нейна.
Така че той никога нямаше да даде глас на тази своя скръб.
Но да, ето какво го беше измъчвало. Ето на какво се дължеше дистанцията между тях. Ето какво не му даваше мира. През цялото това време беше гледал братята си с техните деца, виждал бе близостта в семействата им, завиждал им бе за онова, което имаха… и бе потискал всичко това, докато емоциите му не бяха изскочили неочаквано на повърхността в кухнята с М. Р.
Като цирей, забирал, докато гнойта най-сетне не можеше да бъде удържана повече.
Казваше си, че би трябвало да изпитва облекчение, че не е луд или маниакално нестабилен. И най-вече, сега, когато знаеше какъв е проблемът, можеше да го остави зад гърба си.
Да го натъпче някъде дълбоко в главата си и да затвори вратата.
Нещата щяха да се върнат в нормалното си русло.
Всичко щеше да бъде наред, по дяволите.
Той беше великолепен, както винаги.
Докато гърбът й се извиваше под тласъците на Рейдж, Мери не се заблуждаваше — знаеше, че сексът е само временно отвличане на вниманието от нещо, което очевидно беше сериозен проблем за него. Ала понякога трябва да дадеш на онзи, когото обичаш, личното пространство, от което се нуждае… или, в този случай — секса.
Защото, мили боже, тя усещаше, че това бе важно за него по начин, различен от обикновено. Нейният хелрен винаги я желаеше сексуално, но това изглеждаше… е, като за начало, мощните му хълбоци бяха способни да я тласнат в другия край на банята, ала сега движенията им бяха нежни. Освен това той като че ли не толкова се сдържаше, колкото се държеше за нея, обвил ръце около тялото й толкова силно, че я повдигаше от постелката, докато тялото му я яздеше с ритъм, който бе още по-разтърсващ, заради затрогващото му сдържане.
— Обичам те — каза той в ухото й.
— И аз те обичам…
Следващият й оргазъм накара гласа й да секне, разтърсвайки я толкова мощно, че гърдите й се блъснаха в неговите. Господи, толкова беше красив, докато се движеше над нея, ритъмът на проникванията му удължаваше пулсиращите конвулсии, които разтърсваха женствеността й, докато той не стана единственото във вселената, докато минало и бъдеще не изчезнаха, докато хаосът в ума и около сърцето й се стопи.
По някаква причина тишината след онези неспирни укори, отдалечаването от непрестанната тревога, изчезването на смазващото, еженощно мъчение на въпроса дали си върши работата добре (а понякога и увереността, че не го прави), извика сълзи в очите й.
Оставяйки тревогата за Рейдж настрана, сама не беше осъзнала точно под какъв стрес се намираше. Колко тежък бе товарът й. Колко погълната от грижите си беше.
— Съжалявам — изрече с усилие.
Начаса Рейдж замръзна.
— Какво?
Очите му бяха странно ужасени, когато се раздвижи и сведе поглед към нея. Мери се усмихна и избърса сълзите си.
— Просто съм толкова… благодарна за теб — прошепна тя.
Рейдж като че ли се отърси.
— Аз… е, аз изпитвам същото.
— Ще свършиш ли? В мен? — Тя изви гръб. — Искам да те почувствам как свършваш.
Рейдж отпусна глава до шията й и отново започна да се движи.
— О, господи, Мери… Мери…
Два тласъка по-късно невероятното му тяло се напрегна, ерекцията му запулсира, отприщвайки нова вълна на екстаз.
Той не спря. Не и още много дълго. Нещо, което мъжките вампири бяха в състояние да правят. Носеше се на вълната на оргазма, изпълвайки я до преливане, докато освобождаванията започнаха да следват толкова близо едно след друго, че се сляха в един-единствен, туптящ прилив.
Когато най-сетне свърши, той застина и се отпусна, удържайки тежестта си, като се подпря на лакти, за да може тя да диша.
Господи, толкова беше огромен.
Мери бе свикнала донякъде с размерите му, ала когато отвори очи, единственото, което видя, бе част от рамото му. Всичко друго наоколо беше закрито от мощното му тяло.
Помилва го по бицепсите и каза тихичко:
— Моля те, ще ми кажеш ли какво не е наред?
Рейдж се оттласна малко по-нависоко, така че да срещне очите й.
— Изглеждаш толкова тъжен. — Тя проследи веждите му. Печалната извивка на съвършената му уста. Синините върху челюстта му. — Винаги помага да поговориш с някого.
След един дълъг миг, той отвори уста…
Бам! Бам! Бам!
Звукът, долитащ откъм спалнята, не можеше да бъде сбъркан — някой от братята думкаше по вратата.