Но поне зрението му беше още по-добро, отколкото след като Ви го удари.
Докато капаците на прозорците се спускаха за през деня, той се настани в ъгъла до двукрилата врата, а братята се разположиха на обичайните си места из стаята: Бъч и Ви — на един от издължените френски дивани, заемайки почти еднакви пози, кръстосали глезен над коляно; Зи се облегна до стената, в най-добрата за защита поза, с Фюри до себе си; Джон, Блей и Куин бяха край огъня. Ривендж, от друга страна, стоеше пред пищно украсеното бюро на Рот — лидерът на симпатите беше един от най-приближените съветници на краля, а Тор седеше от дясната страна на Рот, благодарение на поста си като глава на Братството, пръв лейтенант във всичко.
Ласитър не се виждаше никъде и Рейдж предположи, че гледа телевизия някъде. А Пейн, която също бе започнала да посещава тези срещи, вероятно охраняваше Кор.
Защото тя определено можеше да се погрижи за себе си и да се справи с всеки мъж на света.
Както винаги Рот беше в центъра на всичко това, седнал върху пищно украсения престол, който бе използвал и баща му. Тъмните му очила оглеждаха стаята, макар да беше сляп, ръката му почиваше върху главата на неговия голдън ретривър.
Тази сутрин обаче Куин бе този, който говореше.
— … имаме двама души, настанени за лечение долу в клиниката, Лейла и моят брат. Никой от тях не е в състояние да се защити, ако той избяга, а доктор Джейн, Мани и Елена са медицински персонал, не воини.
— При цялото ми уважение, Кор е под най-строга охрана — изтъкна Бъч. — Двадесет и четири часа в денонощието.
— Ако Мариса носеше твоето дете, дали това щеше да ти е достатъчно?
Ченгето отвори уста. А после я затвори и кимна.
— Да. Прав си.
Куин скръсти ръце на гърдите си.
— Мен ако питате, не ме е грижа дали е окован от главата до петите. Не го искам близо до клиниката.
— Какво е състоянието на Кор сега? — попита Рот, когато той млъкна.
Вишъс поглади козята си брадичка.
— Все още е в кома. Жизнените му показатели не са добри, но не се влошават. Никакво движение в дясната половина на тялото. Според мен е получил удар.
— Но не си сигурен?
— Не и без да завлека задника му при Хавърс за скенер. Само че не искам да го разкарвам из целия град, само за да науча нещо, за което и така съм достатъчно сигурен… и да, Джейн и Мани са съгласни със заключението ми.
— Някаква представа колко дълго ще бъде в кома?
— Не. Възможно е в този миг вече да се събужда. Или пък да бъде в кома цял месец. Или завинаги да остане във вегетативно състояние. Никой не би могъл да каже. А ако се събуди? В зависимост от това колко сериозен е бил ударът, съществува възможност да е умствено или физически увреден. Или напълно нормален. Или където и да било между тези крайности.
— Проклятие — измърмори Тор.
Рот се наведе на една страна, вдигна Джордж от пода и го сложи в скута си. Облак руса козина се разлетя във въздуха и кралят извади няколко косъма от устата си, преди да проговори.
— Куин е прав. Не можем да го държим там, особено ако ще идват нови ученици. Като за начало, ще имате нужда от стрелбището, но най-вече не искаме едно от малките копелета да се събуди мъртво в края на часовете, защото вие знаете кой се е събудил и се е измъкнал от клетката си.
Думите му бяха последвани от оживено обсъждане, повечето от което се изплъзна на Рейдж. Истината бе, че колкото и важен да беше въпросът за Кор, по-голямата част от ума му беше обратно в банята с Мери, докато той нарочно си напомняше колко прекрасно бе да я усеща под себе си, колко невероятни бяха стоновете й, колко обичаше да бъде вътре в нея.
Нищо между тях не беше изгубено, нито беше изчезнало от сексуалния им живот, дори ако не можеха да имат деца. Нищо.
Наистина.
— … копелета със сигурност претърсват Колдуел за него — каза някой. — Търсят тялото му или петно от изгорено.
— Имам два мобилни телефона — намеси се Вишъс, — които взех от него. Единият беше с най-обикновена парола и без проблем влязох в него. Нищо, освен информация за различни сделки с наркотици, а всички знаем, че с това е свършено. Другият сдаде багажа в мига, в който разбих кодировката му и предполагам, че е принадлежал на Кор. Очевидно копелетата са прибягнали до поне някаква основна защита.
— Ще успееш ли да го накараш отново да заработи? — попита Рот.
— Зависи колко лошо е изпържен, а все още не съм имал възможност да преценя. Възможно е да успея да извлека някаква информация от него, но ще ми трябва известно време.
— Шайката копелета няма да мирясат, докато не го открият — измърмори някой.