Куин се приведе напред, за да отвори вратата.
— Както и да е, ще го обсъдя с доктор Джейн…
— Кое ще обсъдиш?
— За вълка говорим — каза Куин невъзмутимо и се обърна.
Джейн тъкмо излизаше от склада, понесла куп хирургически дрехи в ръцете си.
— Вижте, недейте да казвате на Фриц за това, става ли? Прането ми помага да си проясня мислите, а понякога просто трябва да разпуснеш.
Куин се усмихна за частица от секундата.
— Всъщност слязох тук, за да се видя с теб. Мислех си, че на Лейла сигурно ще й е приятно да се върне за малко в собствената си стая.
Доктор Джейн се намръщи.
— В къщата?
— Тук долу е толкова клинично.
— Ъ, да, това е целта, Куин. — Доктор Джейн премести товара в ръцете си, но не отмести поглед от лицето му. — Знам, че имахме доста безпроблемен период с бременността и се надявам нещата да продължат така. Ала не можем да поемаме никакъв риск, а с всяка изминала нощ се приближаваме, а не се отдалечаваме, до големия момент…
— Само за следващите двайсет и четири часа.
Лейла местеше поглед между двамата. И се почувства като истинска двуличница, докато казваше:
— Тук ще се чувствам в по-голяма безопасност.
— От колко време си на крака? — попита доктор Джейн.
— Само се разходих по коридора към фитнеса…
— Бихме могли да преместим част от уредите в къщата — предложи Куин. — Нали се сещаш, за наблюдение. Такива неща. Пък и няма да е задълго.
Доктор Джейн поклати глава, сякаш не можеше да повярва, че е чула правилно.
— Операционната? Смяташ, че бихме могли да преместим цяла операционна в къщата? Не искам да ставам паникьорка, но… тя носи близнаци, Куин. Близнаци.
— Знам. — Разноцветните очи на Куин се приковаха в тези на лекарката. — Прекрасно си давам сметка какво е заложено на карта. Също както и ти.
Доктор Джейн отвори уста. А после се поколеба.
— Виж, нека занеса тези дрехи в кабинета си. Да се видим там, става ли?
Тя се отдалечи, а Лейла се взря в Куин.
— Кой друг е тук долу?
Куин сложи ръка на рамото й.
— Никой, защо питаш?
— Моля те. Просто ми кажи.
— Няма нищо. Не знам за какво говори тя. Нека те настаним удобно.
— Не е нужно да ме защитаваш.
Тъмните му вежди се сбърчиха в яростна гримаса.
— Нима? Нима?
Лейла изпусна дъха си и сложи ръка върху корема си.
— Съжалявам.
— Мамка му, не, недей да се извиняваш. — Той отметна косата й назад и Лейла за първи път видя торбичките под очите му. — Всички са… е, нали разбираш, във война сме. Толкова е стресиращо.
Обви ръка около раменете й и я отведе до леглото, където я настани така, сякаш беше направена от порцелан.
— Ще мина да видя как си, когато ми свърши… ами, по-късно. Ъ, ще мина по-късно. — Усмивката не стигна до очите му. — Кажи ми, ако се нуждаеш от нещо.
Докато познатите вълни на вина и страх се разбиваха в нея, Лейла не бе в състояние да каже каквото и да било, челюстта й буквално се скова, устните й се слепиха. Ала какво би могла да стори? Ако му кажеше, че знае, че Кор е тук…
Е, той щеше да поиска да разбере как е узнала. А би било невъзможно да го излъже и да му каже, че е защото му беше дала да пие от кръвта й преди всичките онези месеци, когато войникът на Кор я беше подмамил да отиде на онази поляна и да се погрижи за мъжа, когото бе сметнала за цивилен боец, работещ заедно с Братството. Вече беше признала неволния си грях на Краля. Но онова, което не беше казала никому, бе, че след това неведнъж се бе срещала с Кор… уж за да му попречи да нападне имението, след като беше открил местонахождението му.
Но в действителност бе, защото се беше влюбила в него.
А фактът, че тези срещи бяха престанали? Че самият Кор им беше сложил край? Това едва ли имаше значение.
Истината бе, че беше копняла за онова време с него. И това предателство бе изцяло нейно, въпреки опитите й да се представи за жертва.
— Лейла?
Тя изруга и се отърси от мислите си.
— Извинявай. Какво?
— Добре ли си?
— Не. Искам да кажа… да, да, добре съм. — Сложи ръце на кръста си и се протегна. — Просто съм уморена. Заради бременността е. Но всичко е наред.
Куин се взря продължително в нея, разноцветните му очи обходиха изпитателно лицето й.
— Ще ми се обадиш ли? Дори ако просто… ами, ако просто започне да не те свърта?
— Ще ти се обадя. Обещавам.
Докато вратата се затваряше зад него, Лейла знаеше точно какво щеше да направи той. Щеше да говори с другите братя… ако вече не го беше сторил. И скоро, много скоро, тя вече нямаше да усеща присъствието на Кор.