Защото щяха да преместят или нея, или него.
Улови главата си в ръце и се опита да диша, ала откри, че не е в състояние. Гърлото й се беше свило, ребрата й бяха като железни пречки, гърдите й горяха. Отново и отново си повтаряше, че да се разстрои с нищо няма да помогне. И определено не беше добре нито за нея, нито за бременността й.
Освен това, вече не се срещаше с Кор.
Защото така става, когато предизвикаш един мъж за чувствата му. Или поне мъж като него.
А той не беше нападнал имението…
Освен ако именно така не го бяха заловили? О, прескъпа Скрайб Върджин, дали беше довел войниците си, въоръжени? Това ли беше хаосът от предишната нощ?
В ума й начаса настана паника, мислите й се сливаха в мотиви, в които нямаше никакъв смисъл, заради бързината и липсата на трезви разсъждения.
След известно време отпусна ръце и погледът й се отправи към вратата на банята. Беше сякаш на стотици километри оттам. Само че трябваше да пишка, пък и да си напръска лицето със студена вода щеше да й помогне да се успокои.
Преметна крака над ръба на леглото, стъпи на пода…
Влага. Между бедрата й изведнъж се появи влага.
Ръцете й се спуснаха към предницата на нощницата й, когато тя сведе поглед надолу.
И запищя.
23.
На горния етаж в стъклената си къща Асейл си взе душ, който трая сякаш цяла вечност.
Камуфлажните панели се бяха спуснали над прозорците, така че вътре беше тъмно, виждаше се единствено мекото прасковено сияние на ключовете за осветлението. Водата беше парещо гореща; той отметна глава назад и приглади косата си към черепа. Тялото му беше в плен на еуфорията, която следваше храненето и секса, дори жаждата за кокаин беше утихнала.
Макар че последното може би се дължеше на факта, че беше взел три дози в мига, в който се беше прибрал.
Друг път може би.
И сам не помнеше колко пъти беше изчукал Нааша, грубо и до отмала, така че сега кръстът му беше схванат. Пенисът му беше изтощен. Топките му — изцедени.
В сърцето му нямаше радост. Нито капчица. Което не беше нещо необичайно. А шампоанът и сапунът изобщо не помагаха, за да се почувства по-чист, вероятно защото мръсотията, полепнала по него, не беше отвън. Което също не беше нещо необичайно.
И все пак, не всичко беше изгубено. Предстоеше му работа.
Когато реши да дойде в Новия свят, Асейл не го направи сам. Братовчедите му, Ерик и Ивейл, предприеха пътуването заедно с него и се бяха доказали като неизменно верни помощници в бизнес начинанията му. Нито веднъж не го бяха разочаровали… А сега отново щеше да има нужда от тях.
За нещо, което вероятно доста щеше да им хареса.
Нааша, както се оказваше, имаше няколко приятелки, които се намираха в същата ситуация като нея — жени от глимерата, чиито по-стари хелрени не бяха в състояние да се погрижат както трябва за тях и те търсеха начини да освободят напрежението. И макар че докато се прибере, братовчедите му вече се бяха оттеглили в подземните си апартаменти, Асейл бе сигурен в съгласието им, затова ги беше писал доброволци за работа, която щяха да приемат на драго сърце.
Защото Рот беше прав.
В редиците на аристокрацията наистина се кроеше нещо.
И той го усещаше така ясно, сякаш беше мирис в нощния въздух. Просто все още не знаеше какво бе то. Но с още малко време и секс щеше да открие.
Излезе изпод душа, наслаждавайки се на дебелата, мека постелка под краката си, докато се подсушаваше с хавлия, стоплена върху реотановата пречка до душкабината. Беше купил имението напълно обзаведено, всичко беше грижливо обмислено и подсигурено, не липсваше никой лукс, не беше спестено нито пени.
Но въпреки тримата си обитатели, мястото изглеждаше празно. Досущ като тялото му. Изискано и красиво отвън, ала отвътре — лишено от душа.
За съвсем кратко нещата бяха различни. И в двете отношения.
Ала това време бе отминало.
Асейл отиде в спалнята си, пъхна се гол между копринените чаршафи и си отбеляза наум да ги смени, когато паднеше нощ. Макар да не беше обичайно за мъж с неговото положение, той бе свикнал сам да си пълни ваната и да превързва раните си, да сменя чаршафите си и да пере дрехите си. Действаше му странно успокояващо да се грижи за такива простички неща, начало и край на всяка задача, които му носеха удовлетворение.
Ето как прекарваше обикновено дните си, докато братовчедите му спяха в подземието. Разтребваше. Търкаше подове и умивалници, тоалетни и плотове. Чистеше с прахосмукачка. Полираше. Беше продуктивен начин да се справи с тръпките на кокаиновия глад.