Не и този ден обаче. След като се нахранеше, имаше нужда от почивка, не само на ума, но и на тялото…
До него телефонът му се обади с тихия звън на старовремските телефони, които вече не можеха да бъдат намерени никъде.
Дори не си направи труда да погледне кой е. Вече знаеше.
— Щях да ти се обадя, но не исках да бъда невъзпитан. Доста раничко е за работа.
— Какво стана? Получи ли нещо? — попита го Вишъс.
— О, да. В най-различни пози. Нааша беше изключително услужлива.
От другата страна на линията се разнесе мрачен смях.
— Сигурен съм, че е била, с мъж като теб. И очакваме да продължаваш в същия дух, докато тя не се разприказва.
— Вече го направи. — Асейл се усмихна жестоко в мрака. — Кажи ми, славата ти на доминант само празни приказки ли е, или наистина си толкова извратен?
— Губи ми още малко времето с празни приказки и ще научиш от първа ръка.
— Опасен тип.
— Защо питаш?
— Името ти изскочи в един разговор.
— Казвай!
Фактът, че това не беше въпрос, а нареждане, не беше изненада.
— Разправяше ми за сексуалните си завоевания. Очевидно ти си бил едно от тях, когато била по-млада… и ясно даде да се разбере, че ти си бил завоевателят, така да се каже.
— Чукал съм много хора — отвърна Ви отегчено, — и съм забравил деветдесет и пет процента от тях. Така че ми кажи какво знаеш… и то не по отношение на секса. Моя или нечий друг.
Асейл изобщо не се учуди от смяната на темата.
— Аристокрацията скоро отново ще се обърне към краля. Ще поискат да се появи на частния прием по случай деветстотингодишния рожден ден на нейния хелрен… събитие, което е рядкост дори в най-добрите родове.
— Отново ли възнамеряват да стрелят по моя господар?
— Възможно е. Инстинктът ми казва, че нещо се крои. — Асейл поклати глава, въпреки че братът не можеше да го види. — Не съм сигурен от кого. Нааша се слави повече с хоризонталните, отколкото с умствените си умения. Не е способна да измисли стратегия, била тя за предателство или за събиране за Последното хранене. Ето защо смятам, че някой друг я ръководи. Но пак казвам, че не знам кой… Засега.
— Кога ще я видиш отново?
— Днес дава вечеря и с братовчедите ми сме поканени. Ще се постарая да науча повече.
— Окей. Добра работа.
— Все още нищо не съм свършил.
— Не е вярно. Тя колко пъти свърши?
— Изгубих им бройката след седмия.
От другата страна на линията отново долетя мрачен смях.
— Мъж по мой вкус. И недей да подценяваш перверзните, пуританско копеле такова. Никога не знаеш кога ще ти се сторят съблазнителни. Обади ми се утре.
— Ако продължаваме в същия дух, току-виж съм започнал да си приказвам с теб по-често, отколкото с родната ми мамен.
— Тя не е ли мъртва?
— Да.
— Някои копелета са истински късметлии.
След срещата с Рот и Братството, Рейдж се върна в стаята им с Мери. Отвори вратата, надявайки се, че тя спи…
— Здравей.
Е, добре. Определено не спеше. Седеше в леглото, облегната на таблата, притиснала колене до гърдите си, обвила ръце около тях.
Сякаш го чакаше.
— Ъ, здравей. — Той затвори вратата. — Помислих си, че може би спиш.
Тя просто поклати глава. Без да откъсва очи от него.
Във възцарилото се неловко мълчание, Рейдж си спомни една друга нощ, от която сякаш беше минала цяла вечност, в която беше влязъл в тази стая, след като се беше облекчил с човешка жена. Мери беше отседнала при него и беше ужасно за нея да го види след това… по дяволите, беше ужасно и за него самия да се върне при нея в това състояние. Но по онова време имаше две опции — или да даде на тялото си секс, или да се люби с Мери и да рискува звярът да излезе, докато е с нея. Защото присъствието на неговата Мери го възбуждаше толкова много и толкова светкавично, че проклятието му заплашваше да се появи само защото тя беше там, а той се ужасяваше да не я нарани. Боеше се да й разкрие тази част от природата си. Убеден, че неговата недостойност ще излезе наяве и ще съсипе всичко.
Така че се беше върнал тук и я беше погледнал в очите, знаейки какво бе сторил с друга.
С изключение на нощта, в която бе научил, че тя умира, това бе най-ужасният спомен в живота му.
Интересно, в известно отношение, сега се чувстваше по същия начин. Разплата, която не искаше, но не бе в състояние да предотврати.
— Говорих с Бет — започна тя сериозно. — Каза ми, че си останал с М. Р., докато доктор Джейн се е погрижила за ръката й.