Мери си пое дълбоко дъх. А после усмивката й се завърна, изви крайчетата на устните й, накара очите й да грейнат.
— Наистина ли?
— Наистина.
Изправи се и седна до нея, в абсолютно същата поза, само дето неговите крака бяха толкова дълги, че обувките му бяха плътно стъпили на пода. Взе ръката й в своята и я побутна лекичко с рамо. Веднъж. Два пъти. Докато тя не се изкиска и не го побутна в отговор.
— Знаеш ли, права си. Говоренето наистина помага.
— Интересно, аз пък тъкмо си мислех, че е пълна глупост.
Рейдж поклати глава.
— Невероятно е как всичко зависи от това от какъв ъгъл го гледаш.
— Ти какво, да не си женен за терапевт или нещо такова? — Те се засмяха, а после Мери сви рамене. — Знаеш ли, никога не съм се замисляла за деца. Прекалено заета бях с колежа, а после мама се разболя. След това се разболях и аз. Докато дойде времето, когато навярно бих започнала да мисля за деца, за мен вече беше твърде късно. А нямах намерение да се отдавам на мисли за каквито и да били загуби. Вероятно защото през цялото време знаех, че ракът ще се завърне. Просто го знаех. И се оказах права.
— А после се обвърза с вампир.
— Така е. — Само че тогава неговата Мери се намръщи. — Искам да ми обещаеш нещо.
— Всичко.
Тя обърна ръката му с дланта нагоре и проследи линиите върху нея.
— Радвам се, че говорим… Искам да кажа, неизбежно бе този въпрос да изскочи и всъщност, като се замисля, не знам защо не го предвидих. И въпреки че е трудно и за двама ни, радвам се, че го извадихме на повърхността и се радвам, че се чувстваш по-добре. Просто… трябва да знаеш, че нещо такова не може да се оправи с един-единствен разговор.
Рейдж не беше толкова сигурен. Напоследък имаше чувството, че чарковете му не действат както трябва, ала сега? Всичко вървеше така плавно, както някога… и като че ли още повече бе укрепнало.
— Може би.
— Предполагам, че онова, което се опитвам да кажа, е, че не искам да се изненадаш или да ти стане гадно, ако чувството на разочарование се завърне. Следващия път когато видиш Рот и М. Р., следващия път, когато Зи се появи с Нала в прегръдките си, вероятно отново ще почувстваш болка. '
Рейдж си представи краля и брат си и сви рамене.
— Да, права си. Ала знаеш ли какво? Просто ще си напомня, че имам теб и че това не би било възможно при други обстоятелства. И това ще изличи всичко, уверявам те.
— Само недей да забравяш, че да се преструваме, че проблемът не съществува, не е приложима стратегия, не и когато става дума за душевно здраве.
— Но да го погледнем от правилната перспектива определено е дългосрочна стратегия. Както и да бъдеш благодарен за онова, което имаш.
Тя отново се усмихна.
— Точка за теб. Но моля те, говори с мен. Няма да рухна, а предпочитам да знам какво става в главата ти.
Рейдж вдигна ръка и прибра кичур коса зад ухото й.
— Мери, ти си най-силният човек, когото познавам.
— Понякога не съм толкова сигурна. — Тя се обърна и се протегна, за да го целуне по устата. — Все пак, благодаря за вота на доверие.
— Просто беше такава изненада — промълви той. — Не очаквах нещо като мисълта дали ще имам дете, или не, да ме разстрои.
— Никога не знаеш какво ще ти поднесе животът. — Сега бе неин ред да свие рамене. — И предполагам, че това е и добрата, и лошата новина.
— Наистина мислех онова, което ти казах тогава. Ако искаш дете, ще ти намеря. Дори да е човешко дете.
Защото да осиновиш вампирско дете беше почти невъзможно. Те бяха твърде редки, твърде скъпоценни.
След миг Мери поклати глава.
— Не, не мисля, че това е за мен. Майчинските ми инстинкти намират израз в работата ми. — Тя го погледна. — Ала би ми харесало да бъда родител заедно с теб. Би било наистина хубаво. От теб би излязъл прекрасен баща.
Рейдж улови лицето й между шепите си и почувства как цялата любов, която изпитваше към нея, тече във вените му. Ненавиждаше, че ситуацията й причинява болка. Би сторил абсолютно всичко, за да не допусне тя да изпита каквато и да било болка.
Всичко, освен да пожертва любовта им.
— О, моя Мери, от теб би излязла най-невероятната майка. — Помилва долната й устна с палец. — Ала в очите ми това, че не можеш да имаш деца, не те прави по-малко жена. Ти си и винаги ще бъдеш най-съвършената шелан на земята и най-прекрасното нещо, случило ми се някога.
Тя отново се просълзи и се усмихна.
— Как е възможно… винаги да ме караш да се чувствам толкова красива?
Той я целуна, веднъж, два пъти.
— Просто отразявам онова, което виждам и което знам, че е вярно. Аз съм просто огледало, моя Мери. А сега, ще ми позволиш ли да те целуна отново? Ммммммм…