25.
— Сигурна ли си? Напълно ли си сигурна?
Докато задаваше въпроса, Лейла стискаше с мъртвешка хватка чаршафа, метнат около хълбоците й.
Доктор Джейн се усмихна и натисна едно копче върху машината за ултразвук. Туп-туп-туп изпълни стаята и тя обърна монитора към Лейла, след което се облегна назад.
— Ето го бебе А. — Тя премести накрайника върху издутия корем на Лейла. — Ето го и бебе Б.
Туп-туп-туп… Освен това, една ръчичка се движеше… Нещо, което Лейла усещаше.
Тя се отпусна тежко върху възглавницата.
— Пресвета Скрайб Върджин.
— Така че, да, сигурна съм — заключи лекарката. — Когато си се изправила, си изгубила контрол над пикочния си мехур и именно това е влагата, която си почувствала. Често се случва. Когато започнат да наедряват, бебетата притискат различни органи, на които това никак не се харесва.
— Може би изобщо не трябва да ставам от леглото.
Доктор Джейн вдигна накрайника от корема й, избърса го и го върна в поставката на машината. След това вкара няколко бележки на клавиатурата и изключи ултразвука. Взе няколко кърпички и изтри корема на Лейла с внимателни, сигурни движения.
— Според мен се справяш отлично. От медицинска гледна точка, всичко е точно каквото трябва да бъде. Не бих те посъветвала да започнеш да играеш плажен волейбол, например, но не мисля, че да се пораздвижиш тук долу два пъти на ден увеличава риска от преждевременно раждане. Но никак не ми се иска да те местим в голямата къща.
Лейла затвори очи, заповядвайки си да повярва на лечителката. Доктор Джейн никога не беше подвела когото и да било и определено знаеше какво говори.
— Лейла, ако наистина мислех, че нещо не е наред, щях да ти кажа. Отнасям се с пациентите си така, както бих искала да се отнасят с мен, и ако има опасност за здравето ти или за здравето на бебетата, ти ще си първата, която ще го научи.
— Благодаря ти. — Лейла се пресегна и сложи ръка върху тази на доктор Джейн. — Недей да казваш на Куин, става ли? Просто… не искам да го тревожа.
— Няма никакъв повод за тревога. — Доктор Джейн я потупа и се изправи. — Така че няма и какво да му казвам. Хей, знаеш ли какво… имам два ранни коледни подаръка за теб. Знам, че е човешки празник, но имаш ли нещо против да ти ги покажа?
— Не, разбира се. — Лейла изпъшка, докато се надигаше, за да седне, затваряйки халата над огромния си корем. — Какви са?
— Стой тук.
Лейла се засмя.
— Сякаш мога да отида където и да било.
Доктор Джейн изчезна през една странична врата, а Лейла свали крака от масата за прегледи и се взря в машината за ултразвук. Въпреки че мониторът беше угасен, тя си представи онова, което беше видяла там. Животът вътре в нея. Двата живота.
Всичко беше наред. И това бе единственото, което имаше значение.
— Та-да!
Лейла погледна към лекарката и изпъна гръб.
— Това е…
— Неонатален кувьоз. — Доктор Джейн гордо се зае да демонстрира всички функции на машината, която доста приличаше на голямо топлещо чекмедже с прозрачни пластмасови стени. — Контрол на температурата. Синя лампа ей тук. Лесен достъп. Вградена везна. Следващото най-добро след корема ти, а имам две от тези сладурчета.
Лейла преглътна.
— Бях си харесала ваничка.
— О… да му се не види. — Доктор Джейн се залови да избута кувьоза навън. — Толкова съжалявам. Лекарят у мен…
— Не, не! — Лейла протегна ръце напред. — Аз просто… не, чудесно е. Наистина! Безопасността на първо място… никаква ваничка, ако те не останат живи след раждането, нали така?
Доктор Джейн сложи ръка върху капака.
— Това е най-модерно оборудване. Страшно съм доволна, защото всички искаме тези две мъничета да излязат навън здрави и невредими.
— Благодаря ти. — Лейла сложи длан върху сърцето си. — Наистина не бих могла да ти благодаря достатъчно за всичко. Не искам да си мислиш, че съм неблагодарна.
— Да оставим благодарностите за времето, когато всички ще са живи и в цветущо здраве. — Доктор Джейн сведе поглед към корема, за който тя и всички останали бяха толкова загрижени. — Остава още съвсем малко. Ако успееш да ги задържиш вътре още мъничко, дробовете им ще бъдат достатъчно развити, та дори да се родят преждевременно, ще имат реален шанс. Бих се чувствала много по-спокойна, ако издържиш още десетина дни. След това и да се случи нещо, съм убедена, че ще успеем да ги опазим. В крайна сметка, въпреки че бременността при вампирите обикновено трае осемнайсет месеца, според Хавърс след деветия дробовете вече могат да функционират, ако се наложи.