— Това е добра новина.
— И слушай. Ако се наложи да доведем Хавърс, ще го направим. Всъщност мисля, че Бъч на драго сърце би му метнал една торба на главата и би го довлякъл тук… За предпочитане влачейки го зад колата си.
Лейла се засмя.
— Да.
Доктор Джейн отново стана сериозна.
— Съществуват рискове, Лейла. Ала аз правя всичко по силите си, за да съм сигурна, че всичко ще приключи благополучно.
— Също като мен.
Доктор Джейн се приближи и двете се прегърнаха. И докато лекарката се отдръпваше, Лейла наистина имаше намерение да я остави да се върне към задълженията си.
Вместо това се чу да казва:
— Може ли да те попитам нещо? Има ли… има ли още някой тук долу? Искам да кажа, освен Лукас и мен?
Лицето на доктор Джейн придоби професионално изражение, усмивката й беше леко дистанцирана.
— Какво те кара да мислиш така?
Което определено не беше „не“.
— Когато излязох да се поразходя, Куин ме върна обратно от стрелбището. Изглеждаше така, сякаш братята охраняват някого там долу. А предишната нощ в коридора отвън имаше голяма дандания. Знам, че Рейдж се възстановяваше от посещението на звяра, но един пленник или нещо такова би обяснил всичкото щуране напред-назад.
— Всъщност, Рейдж беше прострелян в гърдите… и умря за момент на бойното поле.
Лейла потръпна.
— О… прескъпа Скрайб Върджин, не!
— Вече е добре.
— Слава богу. Той е наистина достоен мъж. — Лейла присви очи. — Ала там долу има още някой, нали?
— Боя се, че не мога да направя никакъв коментар.
Лейла прокара ръце по корема си.
— Работите на Братството засягат всички нас. И наистина не ми е приятна мисълта, че само защото съм жена, не бих могла да се „справя“. Закрилата е нещо хубаво, но пълната изолация е обидна.
Доктор Джейн изруга.
— Виж, Лейла, разбирам те. Но ако се притесняваш за сигурността си, недей. Мъжът е в кома, а Ви каза, че тази вечер ще го преместят. Така че с Лукас ще бъдете в пълна безопасност. А сега трябва да хапнеш нещо. Нека повикам Фриц. И не се тревожи за бебетата. Справяш се отлично…
— Тежко ли е ранен? Мъжът, който е тук.
Доктор Джейн поклати тъжно глава, сякаш знаеше, че няма да успее да излезе от стаята, без да издаде поне някаква информация.
— Беше ударен по главата. И вероятно е получил един или повече исхемични удари.
— Ще умре ли? — избъбри Лейла.
Доктор Джейн сви рамене.
— Откровено казано, не знам. Ала пленник или не, смятам да го лекувам така, както повеляват стандартните медицински практики… Въпреки че като се има предвид какво ще му стори Братството, ако се възстанови, навярно би било по-добре да не се събужда.
— Това е… ужасно.
— Той простреля Рот в гърлото. Какво смяташ, че заслужава? Мъмрене?
— Толкова е брутално.
— Такава е природата на войната. — Доктор Джейн махна с ръка във въздуха, сякаш изтриваше разговора. — Това взе да става твърде мрачно. Пък и не е нещо, за което ние с теб трябва да се притесняваме. Нищо не зависи от нас и лично аз се радвам, че е така.
— Може би съществува начин да бъде рехабилитиран или пък…
— Ти си наистина добра жена, знаеш ли?
Докато лекарката избутваше кувьоза от стаята, погледът на Лейла се плъзна по стъклените шкафове, пълни с лекарства и превръзки, компютъра със скрийнсейвър с балончета върху бюрото, стола без облегалка, отместен настрани.
Не, не беше добра.
Тя беше влюбена в онова копеле.
Зарови лице в ръцете си и поклати глава заради ужасната действителност, в която се намираше. Както и за това, че доктор Джейн беше права. Ако Кор се възстановеше от нараняванията си…
Братството щеше да го убие.
Бавно.
26.
На следващата вечер Мери се преоблече за работа и слезе за Първото хранене заедно с Рейдж. Също като нея, той беше облечен за работа, в кожен панталон и впит потник, понесъл кожено яке в едната си ръка и цял куп оръжия в кобури в другата.
Всъщност, всички братя се появиха в трапезарията въоръжени до зъби.
На масата имаше оръжия, достатъчни за една малка армия.
Каквато всъщност и бяха, помисли си Мери, докато се настаняваше на стола си.
Рейдж го бутна напред, а после седна от дясната й страна, премятайки оръжията през едната страна на облегалка, а якето през другата.
— О, страхотно, ростбиф — каза, когато Фриц се появи зад него с чиния.
Всъщност беше цяло плато. И да, наистина беше ростбиф — цял ростбиф само за него.