Макар че напоследък кое ли го правеше.
— Аз съм добре. А ти?
— Добре съм. Трябва да се погрижа за физиотерапията си след петнайсет минути.
— Знам, че ще се справиш.
— Как са децата на брат ми?
— Много добре, благодаря. Растат с всяка изминала нощ.
— Ти си истински благословена, също като него. И аз съм благодарен за това.
Всяка вечер водеха един и същи разговор. Но разбира се, за какво друго можеха да говорят?
Твърде много тайни в нейния живот.
Твърде много страдание в неговия.
В известен смисъл, и двамата бяха сами в света.
28.
Гробницата бе най-святото място на Братството. Там отиваха новите членове, там отнасяха старите членове, когато загинеха… и затова то бе защитено с помощта на механизми, както древни, така и модерни.
Най-непреодолимият от тях, след като навлезеш в пещерата, спуснеш се на известно разстояние под земята и се озовеш зад триметров гранитен блок, беше двукрила желязна порта, през която не можеше да минеш дори с помощта на индустриален поялник.
Освен, разбира се, ако не разполагаш с ключа.
Зи бе този, който отключи, когато процесията, съпровождаща носилката на Кор, стигна до укреплението, и Рейдж огледа вътрешността на пещерата на светлината, струяща от дланта на Ви.
Единствено членовете на Братството имаха право да прекрачват този праг, но какъв избор им оставаше? Това бе най-безопасното и изолирано място, където да заключат едно тежко ранено, предателско копеле, докато то дойдеше на себе си, готово да бъде измъчвано или ритнеше камбаната. А можеше да бъде и изгорено на олтара — достойно жертвоприношение пред имената, вдълбани в мраморните стени.
Скръъъъъъъъъъъъъъъъъъц.
Освен това, помисли си Рейдж, докато буташе носилката напред, Кор нямаше да стигне по-далеч от преддверието.
Поне не и докато все още дишаше.
Тук нямаха нужда от преносимото сияние на Ви. Факли в железни скоби се събудиха за живот само с едно кимване на брата и по каменния под и дългите полици се подгониха сенки, треперливата светлина се стрелкаше между безбройните урни, както тези, които бяха донесени от Древната страна преди векове, така и онези, които идваха от Amazon.com.
Това беше изложба на триумфите на Братството над Обществото на лесърите, колекция сувенири от всички убити врагове, както в Стария свят, така и в Новия.
Така че, в известен смисъл, беше подходящо да доведат Кор тук.
Той бе просто още един трофей от войната.
— Тук е добре — заяви Вишъс.
Рейдж спря и застопори колелцата на носилката, докато Ви сваляше тежък брезентов сак от рамото си.
— Батерията ще издържи не повече от десет часа.
— Няма страшно. — Тялото на Ласитър грейна отвътре, чиста енергия измести контурите на плътта му. — Просто ще я презаредя.
— Сигурен ли си, че няма проблем да останеш сам през деня? — попита Ви.
— Винаги мога да изляза на слънце и да се заредя. И преди да си започнал да ми изнасяш лекции, че тази мъртва риба ще бъде оставена без надзор за малко — имам си начини да го държа под око.
Ви поклати глава.
— Учудвам се, че си съгласен да го направиш. Тук няма телевизия.
— За тази цел съществуват телефоните.
— Почти бих могъл да те уважавам.
— Само да не вземеш да се размекнеш, Вишъс. Забравих си носните кърпички вкъщи. Освен това, сега, когато горещият картоф е тук, нощите ми са свободни. Предостатъчно време, за да се развихря с щракалото.
— Окей, това прозвуча доста мръсно — обади се някой.
— Никой, освен лявата му ръка, не би го поискал. Ти поднасяш ли ме? — долетя отговор.
— Хей, Лас, кога за последен път беше на среща? — провлече някой. — Преди Пуническите войни или веднага след тях?
— И колко трябваше да й платиш?
Ласитър се умълча за миг, странно белите му очи станаха далечни. После обаче се усмихна.
— Все тая. Стандартите ми са твърде високи за шайка задници като вас.
Последва нов рунд шеги, ала никой не се отпусна наистина. Сякаш Кор беше бомба и никой не знаеше кога ще избухне.
— Двамата със Зи ще поемем първата смяна — каза Фюри. — Вие си имате работа в града.
— Само се обадете и сме тук. — Ви се потупа по гърдите. — Особено ако той се събуди.
При тези думи Рейдж се взря в грозното като смъртта лице и си представи как клепачите му се повдигат. Дали копелето беше будно там вътре? Не дали се преструва, за да ги нападне изневиделица, а дали имаше някакви останки от съзнание в комата си.