Рейдж примига. Трябваше му миг, за да се увери, че е чул правилно.
— Ъ, да. Да, това е моята кола.
Бити се приближи до предния капак и протегна малката си ръчичка към лъскавия, гладък корпус на понтиака.
— Толкова е красива.
Рейдж погледна към Мери… която изглеждаше също толкова слисана.
— Специално тунингована е.
— Какво означава това?
— Направил съм я да изглежда по мой вкус.
Бити го погледна изненадано.
— Момиче ли е?
— О, да. Секси… искам да кажа горещите… ъ, яки спортни коли като тази винаги са момичета. Защото трябва да се грижиш за тях така, както заслужават.
— Яки коли?
— Аха. Тази е понтиак „GTO“. Когато я взех, беше съвсем раздрънкана, но аз я ремонтирах изцяло… върнах й живота. Стара е, но може да издуха всяко порше от пътя.
А после Мери започна да ръкомаха насреща му и той млъкна.
Но не и Бити.
— Порше? Какво означава да го издуха от пътя?
— Ами… Искаш ли да чуеш двигателя? Предупреждавам те, отпред е доста шумно, но така трябва да бъде. Под капака има цял куп коне.
Бити се дръпна назад и Рейдж започна да разбира точно колко изолиран живот бе водила.
— В колата ти има коне?
— Ето — каза той, вдигайки ключовете. — Ще я запаля… и ще дам малко газ. Май ще е най-добре да си запушиш ушите.
Бити кимна и сложи малките си длани от двете страни на главата си, сякаш черепът й го грозеше опасността да се откачи от гръбнака.
Рейдж отвори вратата на шофьора, качи се, натисна съединителя, залепяйки го за пода, увери се, че скоростният лост е на неутрална предавка и пъхна ключа. Едно завъртане, малко газ…
ВРУУУУМ — ма, ма, ма-ма-ма, ВРУУУМ! ВРУУУМ! — ма, ма, ма-ма-ма…
Бити мина пред колата, докато той продължаваше да дава газ. След минутка отпусна бавно ръце и наклони глава на една страна. Гласът й се извиси над шумотевицата.
— Но къде са конете?
Рейдж дръпна ръчната спирачка с всичка сила и се показа навън.
— В двигателя! — каза високо. — Искаш ли да видиш двигателя?
— Какво?!
— Двигателя! — Той дръпна лоста и слезе от колата. — Нека ти покажа.
Внимаваше да не се приближи твърде много до момиченцето и не пропусна да забележи как то напъха ръце в джобовете на прекалено голямото си палто и направи няколко крачки настрани, за да запази известно разстояние между тях.
Той отвори капака, освобождавайки облак сладостен, топъл въздух, напоен с мириса на бензин.
Бити се наведе напред и пое голяма глътка.
— Мирише хубаво.
И това беше мигът, в който Рейдж се влюби в детето.
Кой да предположи, че Рейдж ще намери ключа към сърцето на Бити, дивеше се Мери, докато гледаше огромното тяло на мъжа си и крехката фигурка на момиченцето, приведени над двигателя, който издаваше повече шум от реактивен изтребител.
Докато Рейдж показваше различните му части, беше невъзможно да се чуе какво казва през целия този шум, ала точните думи, обясненията му нямаха значение.
Фактът, че Бити застана съвсем близо до него, бе единственото, за което Мери я беше грижа.
И, о, господи. Ако преди беше обичала този мъж, сега направо го обожаваше.
Всяка възможност, помисли си Мери. Всичко, което би им помогнало до стигнат до момиченцето, да се докоснат до него, да разчупят черупката му…
И да, искаше й се тя да бе тази, която е осъществила връзката. Не че й беше приятно да си го признае. Какво би могло да бъде по-егоистично и грозно от това да си разочарован, задето не си успял да изиграеш ролята на спасител. Ала тази мисъл бързо отмина. Повече от всичко Мери изпитваше смазващо облекчение, че Бити водеше разговор, като че ли за първи път откакто бе дошла в „Убежището“.
Рейдж вдигна ръце, улови капака и го затвори внимателно. Все още говореше, когато поведе Бити към отворената врата на мястото до шофьора, но все пак успя да хвърли поглед към Мери и да свие рамене, сякаш за да попита: Всичко наред ли е?
Мери кимна толкова дискретно, колкото успя.
— … естествено, че можеш — каза той, докато задържаше седалката, а Бити се пъхна отзад така, сякаш го беше правила цял живот. — Когато поискаш.
Мери тръсна глава, за да се съсредоточи.
— Извинявайте, какво? Какво беше това?
Бити се приведе напред и погледна към нея.
— Той каза, че по-късно може да я покарам.
Мери се сепна и челюстта й увисна, а Рейдж я целуна по бузата.
— Ти също можеш да дойдеш с нас — добави Бити. — Ще се почувстваш по-добре.
Мери местеше поглед между двамата.
— Можеш ли… ъ, ще можеш ли да стигнеш педалите? А и колата е толкова мощна…