Под светлината на лунните лъчи момиченцето обиколи мястото, спирайки през минута-две, за да разгледа пустия пейзаж.
Тежката ръка на Рейдж се отпусна върху рамото на Мери и тя се притисна в тялото му, усещайки топлината му. Трудно бе да не възприеме празното, необитаемо място като олицетворение на загубите, които момиченцето беше понесло.
— Спомням си къщата — тихо каза Рейдж. — Беше в лошо състояние. Боклуци в двора и развалена кола.
— Какво направихте с тялото на бащата? — прошепна Мери. — Така и не те попитах.
— Не беше в особено добро състояние, така да се каже, когато си тръгнахме.
— Слънцето?
— Аха. Просто го оставихме. Най-важното бе да изведем Бити и майка й оттук. Когато се върнахме на следващата нощ, върху тревата имаше петно от изгорено. Това бе всичко. — Рейдж изруга под носа си. — Казвам ти, онзи мъж беше напълно луд. Беше готов да убие всичко и всеки, изпречил се на пътя му.
— Рентгеновите й снимки го потвърждават. — Рейдж я погледна и тя поклати глава. — Цял куп счупени кости… не че са я водили при Хавърс, когато се е случвало. Според Хавърс, тъй като е претранс, местата, където са зараснали, все още си личат. Каза, че са навсякъде.
Тихо ръмжене я накара да вдигне очи. Горната устна на Рейдж се беше повдигнала, оголвайки вампирските му зъби, върху лицето му бе изписано изражение на закрилническа агресия.
— Искам отново да убия това копеле.
Мери даде на Бити цялото време, от което тя се нуждаеше, оставайки назад с Рейдж, докато момиченцето не се върна при тях.
— Предполагам, че нещата ми ги няма. — Бити сви рамене в огромното си палто. — Не че имах кой знае какво.
— Наистина съжалявам, Бити.
— Надявах се… — Момиченцето погледна назад, там, където се беше издигала къщата. — Надявах се да занеса някои от дрехите и книгите си у чичо. Не искам да му бъда в тежест. Не искам да ме отпратят.
Рейдж се закашля тихичко.
— Аз ще отида и ще ти купя каквото поискаш. Всичко, от което имаш нужда.
Мери поклати глава.
— Не мисля…
— Няма нищо — каза Бити. — Навярно бих могла да си намеря работа. Нали се сещаш, когато отида да живея при него.
Ти си на девет години, помисли си Мери. По дяволите.
— Какво ще кажеш да се връщаме? — предложи Мери. — Студено е.
— Сигурна ли си, че си готова да си вървим? — попита Рейдж. — Можем да останем, ако искаш.
— Не. — Бити отново сви рамене. — Тук няма нищо за мен.
Те се върнаха при понтиака и се настаниха по местата си; топлината на колата беше балсам за измръзналите им бузи и носове.
Докато Рейдж обръщаше и фаровете осветяваха празния парцел, Мери си помисли, че все някога момиченцето щеше да получи добра новина. Скрайб Върджин непрекъснато говореше за равновесие, нали? Така че, статистически погледнато, беше крайно време за Бити да настъпят добри времена.
— Просто трябва да изчакам чичо да дойде — каза момиченцето, докато се отдалечаваха. — Той ще ми даде дом.
Мери затвори очи. И й се прииска да удари главата си в таблото.
Сякаш прочел мислите й, Рейдж улови ръката й и я стисна. Мери стисна неговата в отговор.
— Нека те попитам нещо, Бити, момичето ми — каза той. — Обичаш ли сладолед?
— Предполагам, че да. Опитвала съм го преди.
— Имаш ли планове за утре вечер? Можем да излезем след Първото хранене, преди магазините на човеците да затворят.
Импулсивно, защото отчаяно искаше да запази всяка линия на общуване отворена, Мери се обърна назад.
— Искаш ли да го направим, Бити? Ще бъде забавно.
Когато думите й бяха последвани от дълго мълчание, Мери отново се облегна в седалката си.
— В „Убежището“ имат номера на моята Мери — обади се Рейдж в тишината. — Ако чичо ти дойде, докато сме навън, могат да й се обадят и веднага ще те доведем. Ще си изберем място, което е само на пет минути път с колата. — Рейдж я погледна в огледалото за обратно виждане. — Искам да кажа, ти влизаш да се къпеш, нали?
— Моля? — попита момиченцето.
— Ами, ако си в банята, когато той се появи, някой ще почука на вратата ти и ще трябва да се подсушиш и да се облечеш. И това ще отнеме поне пет минути, нали? Ще бъде съвсем същото. Е, само дето в единия случай ще имаш нужда от сапун и гъба, а в другия ще получиш захарни пръчици и цял тон шоколадов сос. Ако си избереш това. Лично аз обичам да смесвам нещата, няколко шейка, бананов сплит… една-две мелби. И за капак — фунийка с няколко топки с вкус на мока. Не знам защо. За мен то е като ментовия бонбон в края на яденето. Ако ме разбираш.