Единственото, което получи в отговор, бе нещо измърморено от Ивейл… което беше изненада, тъй като обикновено той беше по-мълчаливият от двамата. Вечерта, изпълнена със секс, очевидно беше разменила характерите им, изцеждайки всякаква приказливост от Ерик и оставяйки Ивейл да говори и за двамата.
Доста забавно.
Когато влязоха в къщата, Асейл свали палтото и сакото на смокинга си. Братовчедите нямаше нужда да го правят — очевидно да се облекат напълно бе изисквало повече енергия, отколкото им беше останала. Връхните им дрехи бяха преметнати през лакът, ризите им — едва закопчани до гърдите, белите вратовръзки — натъпкани в джобовете на елегантните им панталони.
— Храна — каза Ивейл. — Нуждаем се от нещо питателно след онова неутешимо нищожно хранене.
— Ивейл, притежаваш най-странния речник на света.
— Седни, Ерик. Ще поостарея да те обслужа, преди да се оттеглим.
Асейл извъртя очи.
— Искаш да кажеш „ще се постарая“.
Оставайки двамата да правят каквото решат, калорично погледнато, Асейл се отправи към кабинета си на горния етаж. Настани се зад бюрото, погрижи се за нивата на кокаин в организма си, след което включи компютъра, докато набираше един номер на телефона.
Братът Вишъс отговори с думите:
— Вече е факт. Действително разговарям с теб по-често, отколкото с майка си. Недей обаче да се възгордяваш, не мога да я понасям.
— Със сърдечен характер и приятни обноски като твоите просто не мога да си обясня как е възможно в живота ти да има каквото и да било отчуждаване.
— Не е нужно да ме четкаш толкова.
— И като стана дума, позволи ми да отбележа, че Нааша е доста пневматична женичка, със склонност към ексхибиционизъм и политика на свободен достъп, която няма нищо общо с впечатляващите имоти на нейния хелрен. — Когато бе опитал да си тръгне от подземието и да поразгледа наоколо, тя бе изпратила гола жена след него… след броени секунди. — Братовчедите ми са щастливи, макар и изтощени мъже.
— Е, освен чукането, какво научи?
— Троу се е установил там. Сдобил се е със стая и нейната привързаност. Заяви ми, че е сложил край на отношенията си с Кор и шайката копелета и никога няма да се върне в съмнителното им лоно. — Асейл подсмръкна, защото носът му заплашваше да потече. — Нещо у този мъж ме тревожи. Нямам му доверие.
— Кога ще отидеш отново?
— Поканен съм на грандиозното честване на рождения ден на нейния хелрен. Рот получи ли своята покана? — Отново подсмръкна и избърса основата на носа си. — Вярвам, че тя възнамерява да му изпрати покана, ако вече не го е сторила.
От другата страна на линията се разнесе съскащ звук и издишване, сякаш братът бе запалил цигара.
— Все още не. Но ще чакаме. Той няма никакво намерение да отиде, но членовете на Братството със сигурност ще бъдат там.
— Както и аз и моите братовчеди. — Асейл се намръщи, сетил се внезапно за нещо. — Прости ми, че ще се отклоня малко от темата, но ще ми позволиш ли да се поинтересувам от въоръженията ви?
Последва дълга пауза, а после ниският глас на брата стана още по-нисък:
— Какво искаш да знаеш?
— Нуждаете ли се от такива?
— Защо?
— Имам връзки на черния пазар, които биха могли да са в помощ при подобни покупки.
— Сега пък искаш да се заловиш с търговия на оръжие? Амбициите ти винаги ли са били насочени към подобни възвишени поприща?
— В гробовете няма нищо възвишено. Така или иначе, считай предложението ми за валидно. Свързаха се с мен, за да развиваме бизнес, но аз отклоних щедрото им предложение, касаещо някои прахчета и отвари. Това обаче ме накара да се замисля, че може би все още съществува размяна на пари срещу стоки, която Рот би ми разрешил да извършвам.
От Вишъс се откъсна смях, подобен на гърлено мъркане.
— Винаги се оглеждаш дали няма да изскочи нещо, а? И ще престанеш ли с кокаина? Откакто се обади, подсмърчаш като някой от човеците със сенна хрема.
— Оставам верен на теб и твоя крал — приключи разговора Асейл. — Свържете се с мен, ако пожелаете. Ако науча още нещо или се чуя с нея преди следващата седмица, ще ти се обадя незабавно.
— Гледай да го направиш.
Асейл прекъсна връзката и… се сепна, когато сведе поглед към опакото на дланта си. Върху кожата му имаше ивица яркочервена кръв… и капки върху снежнобялата риза.
Стана, отиде в най-близката баня в коридора и запали лампата.
— Проклятие…
От носа му течеше кръв.