Ърл Стенли Гарднър
Гневен свидетел
Рано сутринта, когато сенките на планините още падаха върху главната улица, върху покрива на компанията „Джебсън комершъл“ пронизително завиха сирени.
Опасност от пожари има винаги. Тези, които закусваха, скочиха от масите; тези, които се бръснеха, набързо обърсаха пяната; тези, които спяха, метнаха най-близката дреха на раменете си. И всички се хвърлиха да видят първите красноречиви кълба дим.
Дим обаче нямаше!
Сирената продължаваше да се раздира, когато наоколо се появиха мравешки редички от сънени люде. Всички потоци се стичаха към централата. Там вече се знаеше, че вратите на големия сейф са зейнали — на една от тях имаше щърбава дупка от оксижен.
Споглеждаха се мълчаливо. Беше петнайсто число. На този ден даваха аванс. Мангизите идваха предната вечер от Айвънхо.
Довтаса и Франк Бернел, шефът на мината, деспотът на градчето Джебсън сити, и заоглежда местопроизшествието. Цялата отговорност падаше върху него и това, което откри, го разтревожи: Том Мансон, нощният пазач, се въргаляше пиян като траверса в задната стаичка. Охранителната система, монтирана само преди шест месеца, беше изключена майсторски. Без съмнение, ако е действала група, между тях е имало електричар.
Ралф Несбит, счетоводителят, мърмореше многозначително. Преди година, когато Бернел го назначи, той предупреждаваше, че големият сейф е демоде. Вместо да купи нов, шефът монтира сигнализацията и назначи нощен пазач.
Накратко — от сейфа бяха издухани сто хилядарки. На Бернел му предстоеше да съобщи на централата в Чикаго, а се страхуваше, че там все още пазят докладната на Несбит за остарелия сейф.
Знаменитият адвокат Пери Мейсън караше като луд по планинското шосе. Отдавна се тъкмеше да ходи за риба. Закъсняваше — своето решение съдебните заседатели бяха обявили чак в полунощ.
След процеса дори не се преоблече — дрехите за риболов, ботушите, въдиците и кошничката му лежаха в багажника. Кара цяла нощ и с нетърпение очакваше да стигне до прохладните и росни планински поляни.
На един от завоите в каньона сънените му очи различиха ярък светещ надпис:
„СТОП — ПОЛИЦИЯ“
После съзря мъж на полицейски мотоциклет. До него стърчеше местният помощник-шериф със сребриста звезда и пушка в ръка. Мейсън спря колата си.
Човекът със звездата каза:
— Шофьорската ви книжка. В Джебсън сити има голяма кражба.
— Тъй ли? — изненада се Мейсън. — Минах през Джебсън сити преди два часа, беше тихо.
— И къде бяхте след това?
— Спрях да хапна в пицарията при сервиза.
— Документите.
Мейсън му ги подаде, а полицаят ги разгледа внимателно.
— Тъй. Вие сте Пери Мейсън, известният адвокат по наказателни дела.
— Не само наказателни — поправи го Мейсън.
— И как се оказахте наоколо?
— Тръгнал съм за риба.
Помощник-шерифът го огледа недоверчиво.
— С този костюм?
— Защото аз сега не ловя риба — усмихна се Мейсън.
— Току-що казахте, че…
— Довечера имам намерение и да поспя — рече Мейсън. — Според вашата логика трябва да бъда с пижама, тъй ли?
Ченгето със звездата се намръщи, другото махна с ръка, давайки знак на Мейсън да продължи.
Помощник-шерифът кимна подир отминаващия автомобил.
— Струва ми се, че този разполага със свежи данни. Само че аз не мога да ги измъкна в такъв разговор.
— Ами, няма никакви данни — рече вторият полицай.
В помощник-шерифа обаче останаха съмнения и когато репортер от местния вестник го попита има ли нещо вкусно, отвърна, че има.
Точно затова Дела Стрет, доверената секретарка на Мейсън, с изненада прочете в сутрешните вестници, че според слуховете знаменитият адвокат Пери Мейсън ще защитава лице или група лица, обвинени в ограбването на „Джебсън комершъл“. Създаваше се впечатлението, че всичко е решено преди още клиентът на Мейсън да бъде арестуван.
— Мислех си, че отивате в гората да си починете — започна тя по телефона.
— Разбира се. Защо?
— Вестниците твърдят, че вие представлявате интересите на крадеца на парите на „Джебсън комершъл“.
— За пръв път го чувам — отвърна Мейсън. — През Джебсън сити минах, преди да разберат за кражбата, по-нататък спрях да похапна, а след това попаднах на пътен патрул. И на един досаден помощник-шериф, който явно ме прие за укривател.
— Арестуван е някой си Харви Л. Корбин — продължи секретарката. — И май не без основания. Полицията намеква за някаква тайнствена улика, която до делото ще се пази в тайна.
— И той ли е разбил сейфа?
— Според полицията, той. Бил е съден. Когато началниците му разбрали това, наредили му да напусне града. Станало е в навечерието на кражбата.